Русия

Вашата оценка 5 от 1 глас
Русия - Думите на Чърчил загадка, скрита в загадката си остават най-точното определение на Русия; повечето дошли отвън имат само смътна представа за реалността. С умелото съчетаване на екстравагантни, изпълнени със слава времена на Старата Русия и сивото наследство на ерата на Съветския съюз, тази страна едновременно опиянява и примамва.

Русия е държава в Евразия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Тя е най-голямата по територия държава в света. Обхваща обширни територии в Източна Европа и Северна Азия. Русия граничи с 18 държави — с 16 по суша (12 в Европа и 4 в Азия) и с 2 по вода (със САЩ при Беринговия пролив и с Япония при Южнокурилския пролив). Общата дължина на държавните граници възлиза на 57 946 км. Северната и източната ѝ граница представляват Северния ледовит (19 240 км) и Тихия океан (12 280 км). Има излаз на Каспийско море (920 км), Азовско море (672 км), Черно (430 км), Балтийско (135 км), вкл. Финския залив (540 км). Със 17 098 242 km2 Русия е най-голямата страна по територия в света, като покрива 1/8 от територията на Земята. Използва 9 часови зони. Със 143 млн. души население тя е 8-та страна по население. Има редица от най-разнообразните природни среди и релефи. Притежава най-големите световни запаси от минерали и енергийни ресурси, на 1-во място в света е по добив на нефт и природен газ. Често определяна като енергийна суперсила от запада. Русия има най-обширните горски масиви в Европа и в света, а нейните езера съдържат приблизително 1/4 от световния запас на чиста, незаледена вода.
Историята на Русия започва с издигането на източните славяни като доминираща сила в Източна Европа между 3 и 8 век. За година на основаване се счита 862 г., когато варяжкият принц Рюрик започва да властва над Новгородската земя (а наследниците му овладяват Киевска Рус) и дава началото на династията на Рюриковичите, управлявали Русия през следващите 700 год. На територията на днешната Руска федерация в Европа са съществували още няколко големи държави, сред които важна роля са играли Волжка България и Златната орда, а образуваното в началото на 15 век Велико московско княжество обединява всички руски княжества. Към края на 18 век благодарение на мащабното колонизиране, присъединяване и завладяване се появява Руската империя, разпростряла се на 3 континента — Европа, Азия и Северна Америка, и включвала стотици различни народи, култури и вероизповедания.
През 1917 г. в резултат от избухналата Февруарска революция в Руската империя е свалена монархията, а след Октомврийска революция е създаден Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) — първата в света социалистическа държава, изиграла решаваща роля в победата на Съюзниците през Втората световна война. След края на войната между 2-те оформили се суперсили САЩ и СССР започва борба за световно политическо и военно надмощие, наречена Студена война. През 1991 г. след тежка икономическа криза Съветският съюз се разпада, а нейната основна част - Руската съветска федеративна социалистическа република се отделя от съюза и става официално Руска федерация.
Руската федерация има смесен президентско-парламентарен вид републиканска форма на държавно устройство, като президентът има много широки правомощия. В момента президент е Владимир Путин.
Русия е на 6-то място в света по брутен вътрешен продукт за 2011 г. ($ 2,383 трлн.)7, разполага с 5-те по численост въоръжени сили в света и 3-ия по стойност военен бюджет след САЩ и Китай. Тя е сред 10-те ядрени сили и притежава най-големия ядрен арсенал.8 Русия е велика сила - постоянен член на Съветa за сигурност на ООН, член на Г-8, Г-20, Съветa на Европа, Шанхайската организация за сътрудичество, Световната търговска организация, Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, Евразийската икономическа общност и водещ член на Общността на независимите държави. Русия е сред най-бързо растящите икономики на планетата. През 21-ви век отново заявява претенциите си да бъде суперсила.

Разположение и граници:
Русия е най-голямата по площ държава в света със своите 17 098 242 km², почти два пъти по-голяма от Съединените щати и Китай и 1,7 пъти по-голяма от Канада. Заема източните области на Европа и северната част на Азия – от ексклава Калининградска област в Централна Европа до Диомидовите острови в Беринговия проток и от Земята на Франц Йосиф в Арктика до връх Базардюзю в Кавказ.
Общата дължина на сухоземните граници на Русия е 20 242 km, а на морските – 37 653 km.14 На запад страната има сухоземна граница с Норвегия (196 km), Финландия (1313 km), Естония (290 km), Латвия (292 km), Беларус (959 km) и Украйна (1576 km), както и излаз на Балтийско море. На брега на Балтийско море е разположена и ексклавната Калининградска област, която граничи по суша с Литва (227 km) и Полша (432 km).
На югозапад Русия има излаз на Азовско и Черно море, както и на голямото вътрешно езеро Каспийско море. По суша граничи с Грузия (723 km, включително с частично признатите държави Абхазия и Южна Осетия) и Азербайджан (284 km). Южната граница на страната в Азия е с Казахстан (6846 km), Китай (40 km в Южен Сибир и отделен участък от 3605 km в Далечния Изток), Монголия (3441 km) и Северна Корея (18 km).
На изток Русия има излаз на Тихия океан и свързаните с него Японско, Охотско и Берингово море. На североизток страната има дълга морска граница със Съединените американски щати, която преминава през Беринговия проток, отделящ руския полуостров Чукотка от американския щат Аляска. На север Русия граничи със Северния ледовит океан и неговите Източносибирско море, Море Лаптеви, Карско и Баренцево море.

Релеф и води:
Основната част от територията на Европейска Русия е заета от обширната Източноевропейска равнина, в централната част на която са сравнително високите Валдайски възвишения с надморска височина до 350 m. По-голямата част от тази равнина попада във водосборната област на река Волга, която се влива в Каспийско море и чиито основни притоци са Кама и Ока. Дон, другата голяма река в южната част на Европейска Русия, се влива в Азовско море. В северната част на Източноевропейската равнина се намират Онежкото и Ладожкото езеро, които се оттичат чрез река Нева в Балтийско море. Североизточните части на Европейска Русия са във водосборната област на Северния ледовит океан, като най-голямите реки в този район са Северна Двина и Печора.
В най-южната си част Европейска Русия достига до планинския хребет Голям Кавказ, където се намира и най-високият връх в страната – Елбрус (5642 m). За източна граница на Европа обикновено се приема планинската верига Урал (1895 m), която пресича цяла Русия от север на юг и отделя европейската част на страната от обширния регион Сибир, който се отводнява чрез няколко главни речни системи към Северния ледовит океан.
Източно от Урал се намира обширната Западносибирска равнина, която се оттича главно чрез реките Об с главния си приток Иртиш и Енисей. На изток от нея е разположено Средносибирското плато, отделни части от което имат планински характер и достигат надморска височина 1701 m (платото Путорана), но на изток се спуска и преминава в Централноякутската равнина, отводнявана от река Лена.
В най-североизточната част на Сибир се намират Верхоянския хребет (2389 m) и хребета Черски (3147 m), както Яно-индигирската и Колимската низина. Най-големите реки в тази област са Индигирка и Колима. Южната част на Сибир има предимно планински релеф – от запад на изток там са разположение планините Алтай (4506 m), Саян (3492 m), Яблонов хребет (1678 m), Становой хребет (2482 m). Между тях се намира езерото Байкал – най-голямото по площ в страната и най-дълбокото в света, съдържащо над една пета от всички повърхностни несолени води в света. То се отводнява от река Ангара, приток на Енисей.
На изток Сибир граничи с руския Далечен Изток, като двата региона са разделени от главния вододел между Северния ледовит и Тихия океан, преминаващ по Колимските планини, хребета Джугджур и Становой хребет. Източно от тях са крайбрежните низини по тихоокеанското крайбрежие и вулканичните планини на полуостров Камчатка. Най-голямата река в тази област е Анадир. В южната част на руския Далечен изток се намира басейна на река Амур и планините Сихоте Алин (2077 m).

Климат:
Климатът е континентален, в северните райони — рязко континентален, а в Далечния изток — умерен, мусонен. В по-южните райони е топъл.
По-голямата част от Севернoевропейска Русия и Сибир, имат субарктичен климат, с изключително тежка зима, във вътрешните райони на Североизточен Сибир (най-вече в районите на Якутия република, студа е с рекордно ниска температура от - 71,2 ° C/-96.2° F), и по-умерени другаде.
Крайбрежната част от Краснодарския край на Черно море, най-вече в Сочи, има влажен субтропичен климат с мека и влажна зима. Зимата е суха, в сравнение с лятото. Зимните валежи в повечето части на страната, обикновено са под формата на сняг. Районът край Долна Волга и Каспийско море, както и някои райони в най-южен Сибир, притежава полу-сух климат.
В голяма част от територията на Русия, има само два различни сезона — зима и лятото, пролетта и есента обикновено са кратки периоди, на промяна между изключително ниски и изключително високи температури. Най-студеният месец е януари (февруари по бреговата линия), обикновено най-топлият е юли. Големите диапазони на температурите са типични. През зимата температурите стават по-ниски, от юг на север и от запад на изток. Лятото може да бъде доста горещо, дори и в Сибир.

Флора и фауна:
Територията на Русия е заета от разнообразни природни зони — от пустинните брегове на Каспийско море до полярните ледове на островите Нова земя и Новосибирските острови. Широко застъпени са степите, тайгата и тундрата. В европейската част растителността е предимно широколистна.
Русия има най-големите резерви на гори в света, известни като „белите дробове на Европа“. Растителността е арктическа, тундрова, лесотундрова, степна, смесени гори (заемат около 65% от площта на страната). Областите с вечна замръзналост в северните части заемат около 10 млн.кв.км. Тундровата растителност е оскъдна — предимно листнати мъхове и лишеи. От иглолистните видове най-разпространени са смърч, ела, бор и лиственица. От широколистните — дъб, ясен, габър, бреза и явор.
В Русия има 266 вида бозайници и 780 вида птици. Общо от 415 животинските видове са включени в Червената книга на Руската федерация от 1997 г. и сега са защитени. Сред животинските видове често срещани са сърни, вълци, лисици и северни елени. По-редки са камилите, леопардите и тигрите.

Ранна история:
Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живели угро-фини и балтски племена.
През средата на 7-10 век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началото на 8 век - 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай.
През 552-745 г. част от територията на днешна Русия е заемана от Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). В 8-14 век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.
Днешна Русия може да бъде проследена до 3 първични „Русии“ — Новгородска Рус, Киевска Рус, Владимирската Рус. Смята се, че думата „Рус“ е служила първоначално за описание на шведските викинги, които навлизат в континентална Европа и в съюз с местните славяни, от които са наричани варяги, полагат основите на руската държавност. Но в крайна сметка именно „Московия“ става най-силна и инкорпорира в себе си другите княжества.
Велико московско княжество и Руско царство: През 10 век се образува Древноруската държава с център Киев. Около 988 г. Киевската държава приема християнството в православния му вариант, с посредничеството на България, от която възприема и старобългарския език и кирилската писменост.30 Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.31 През 12-14 век централизираната държава Киевска Русия (Рус) се разпада и на нейно място възникват редица феодални държави, сред които Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества.
През 13 век източнославянските княжества, Волжко-камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237-1242 г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества (Невската битка, 1240 г.; битката на Чудското езеро, 1242 г.). Освобождението от почти 250-годишното монголо-татарско иго започва с прогонването на нашествениците от обединените сили в Куликовската битка и 1380 г. и завършва с Противостоенето на Угра, 1480 г. Основна заслуга за това има велик княз Дмитрий Донски (1350—1389), който окончателно превръща Москва в център на руските земи.
През 14-16 век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества, и залага ядрото на образуващата се великоруска народност. Едно от най-големите териториални разширения е под управлението на Иван III (1440—1505), който утроява територията на Московското княжество и побеждава Великото литовско княжество. След падането на Константинопол през 1453 Филотей Псковски лансира концепцията за Трети Рим в лицето на вече могъщото Московско княжество. Териториалното разширение е съпроводено с нарастване на княжеската власт и централизация на държавата. От края на 16 век до средата на 17 век в Московската държава се оформя крепостното право.
Иван IV (1530—1584) става първият владетел, провъзгласил се официално за цар, с което се отбелязва превръщането на Московското княжество в Руско царство. Иван IV, наречен по-късно Грозни ("Страшни") засилва неимоверно влиянието на царската власт и безмилостно подчинява аристокрацията на своята воля, екзекутирайки и изпращайки в изгнание всеки, който му противоречи. От друга страна, той се доказва като прозорлив държавник и реформатор като изработва нови закони (т.нар. Судебник) през 1550, създава Земския събор (феодален парламент), намалява влиянието на духовническата власт и поощрява местното самоуправление в селските райони. По отношение на външната политика, Иван Грозни претърпява тежко поражение в Ливонската война, но за сметка на това завладява Казанското, Астраханското и Сибирското ханства, с което превръща Русия в многоетническа държава. В края на управлението му страната е опустошена от вътрешна нестабилност, нападения на кримските татари, болести, глад и последователни полско-литовски и шведски инвазии на северозапад. Единственият син и наследник на Иван Грозни — Фьодор, се оказва напълно неспособен да управлява, заради което властта отива в ръцете на регента Борис Годунов. Смъртта на бездетния Фьодор слага край на Рюриковата династия, а тази на Борис Годунов е последвана от период на бедствия, беззаконие и постоянни чужди намеси в управлението (напр. поставянето на Лъже-Дмитрий I на трона от страна на Жечпосполита), останал известен като Смутно време.
Хаосът приключва с изгонването на поляците от Москва през 1613 и избирането на Михаил Романов от народно събрание, съставено от представители от 50 града. С това се полага началото на династията Романови, която управлява Русия до 1917. Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкия конфликт между Швеция и Жечпосполита, за да върне под руски контрол редица загубени територии. Следващият цар, Алексей, води страната срещу Полша по време на Първата северна война, която приключва през 1667 с полска загуба и преминаване на източна Украйна, Киев и Смоленск под руско управление. Управлението на първите Романови царе обаче се характеризира и с неимоверно увеличение на данъците (вкл. ангария и военна повинност) над селяните, което довежда до серия от бунтове, като Солния бунт през 1648, Медния бунт през 1662 и Московското въстание през 1682. Казаците се присъединяват към бунтовете и под ръководството на Стенка Разин оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции, която в крайна сметка смазва всички въстания.
Руска империя: Под управлението на Петър Велики, Русия е обявена за империя през 1721 и постепенно се превръща в световна сила. В периода от 1682 до 1725 г. Петър побеждава Швеция във Великата Северна Война, принуждавайки я да отстъпи западна Карелия, Ингрия, Естония и Ливония. Тези териториални придобивки осигуряват на Русия достъп до директна морска търговия със северна и западна Европа. На Балтийско море Петър основава новата столица Петроград, която въплъщава неговите идеи за „вестернизация“ на руската култура.
Реформите на Петър започват да налагат Руската империя като един от най-важните политически и военни фактори в Европа и света. Кулминацията на този възход идва под управлението на Екатерина Велика (1762—96). Тя разширява границите на Руската империя до централна Европа. На юг, след успешните Руско-турски войни срещу Османската империя и победи над Кримския хаганат, Русия достига до Черно море и Кавказ. До средата на века руснаците завладяват Аляска, достигат Хаваите и първи изследват западното крайбрежие на Северна Америка, като основават и селище в днешна Калифорния (Форт Рос). Между 1803—1806 е направена първата руска околосветска обиколка, а през 1820 руска експедиция открива континента Антарктида.
В края на 18 век, и особено след Френската революция, в Европа се оформят две основни групи държави — тези, поддържащи антимонархическата линия начело с Франция от една страна, и от друга имперските държави, решени да запазят абсолютизма на всяка цена, сред които е и Руската империя. В Европа избухват т.нар. „коалиционни войни“. През 1799 Русия участва във Втората антифренска коалиция и по време на т.нар. Италиански поход руските войски достигат Милано, но са отзовани след оттеглянето империята от коалицията. През 1812 година Наполеон започва своето нахлуване в Русия, но претърпява грандиозен провал — лошото снабдяване на войските, упоритата руска съпротива и студът довеждат до катастрофалното поражение на нашествениците. Близо 95% от войниците на наполеоновата Велика армия загиват. Александър I оглавява руската делегация на конгреса във Виена и до голяма степен определя картата на Европа след Наполеоновите войни.
Революционните идеи обаче не подминават Руската империя и през 1825 избухва въстанието на декабристите. В края на консервативното царуване на Николай I (1825—55), руското влияние в Европа е прекъснато поради поражението в Кримската война. Между 1847 и 1851 г. масивна вълна от азиатска холера залива страната. Наследникът на Николай — Александър II, прави значителни промени в страната и отменя крепостничеството през 1861. Реформите довеждат до умерена индустриализация на страната и модернизация на армията ѝ.
В края на 19-ти век се вижда възхода на различни социалистически движения в Русия. Александър II е убит през 1881 от революционни терористи. При управлението на Николай II (1894—1917) в страната избухват масови размирици заради загубената война с Япония и масовата екзекуция на демонстранти от царските войски (Кървавата неделя). В резултат от тези събития през 1905 избухва революция, която не успява да свали правителството, но императорът се принуждава да прокара радикални реформи. През 1914 г. Русия влиза в Първата световна война в отговор на ултиматумът на Австро-Унгария до Сърбия, тъй като Сърбия и Русия са съюзници. Русия воюва на няколко фронта. През 1916 руската армия търпи сериозно поражение от Австро-Унгария и Германия. Нарастващите разходи за войната, стотиците хиляди жертви и корупцията на царския режим стават причина в началото на 1917 да избухне нова, още по-мащабна революция.
Февруарската революция принуждава Николай II да абдикира. Създава се република с временно правителство, но спорът за властта остава нерешен — от една страна са десни либерали, застъпващи се за конституционна монархия, а от друга са социалдемократите, желаещи републиканския строй. Социалдемократите се разцепват на меншевики, склонни да се коалират с дясното правителство, и болшевики, водени от Владимир Ленин и желаещи изцяло нов, пролетарски строй на управление. Властта в страната се раздвоява — Временният комитет на Държавната Дума, начело с десните и меншевиките води оспорвани политически борби с Петроградския работнически съвет на болшевиките. В същото време Русия все повече затъва във войната с Централните сили. Болшевиките преценяват, че е настъпил момента за революция. На 26 октомври 1917 крайцерът „Аврора“ дава началото на болшевишкия щурм на Зимния дворец в Петроград с оръдеен залп. Временното правителство е свалено, създава се ново работническо-селско правителство, провеждат се избори за нова конституция. Болшевиките обаче печелят 24% от гласовете, а меншевиките печелят 43%. Ленин решава да продължи борбата, в следствие на което избухва гражданска война. Авангард на двете враждуващи фракции са Червената армия и белогвардейците, като последните получават директна военна помощ (войски и провизии) от САЩ, Франция и Великобритания. Болшевишките сили побеждават, и през януари 1918 се създава Руската съветска федеративна социалистическа република. Два месеца по-късно Ленин подписва Брест-Литовския мирен договор, с който Русия излиза от войната и отстъпва 150 000 кв. км площ на Финландия, Полша и Румъния.
СССР, РСФСР: През Февруарската революция 1917 г. е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 г. избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат.
Развилата се гражданска война 1917-1922 г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 г. е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). През 1921 г. е възприета нова икономическа политика (НЕП). На 30 декември 1922 г. РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус (БССР) и републиките от Кавказкия регион образуват Съюз на Съветските Социалистически Републики или СССР. От 15-те републики на СССР, Руската СФСР е най-голямата по отношение на територия (78% от територията на СССР) и съдържа над 60% от населението му.
След смъртта на Ленин през 1924, Йосиф Сталин e избран за генерален секретар на комунистическата партия и бързо започва да концентрира властта в свои ръце. Той отменя НЕП на Ленин и инсталира изцяло планова икономика. Лев Троцки, основен идеолог на теорията за световна революция, е изгонен от Съветския съюз през 1929 г. Продължаващата вътрешна борба в болшевишката партия кулминира в Голямата чистка, период на масови репресии от 1937 до 1938, в която са били екзекутирани стотици хиляди политически противници и офицери. Съветският съюз успява много бързо да наложи тоталитарна система на управление благодарение на напредъка на далекосъобщителните технологии като радиото и телевизията. От 1929 до края на сталиновото управление през системата от трудови лагери и колонии (ГУЛАГ) преминават между 18 и 20 милиона души, а други 6-7 милиона са разселени, от които загиват между 1,03 и 1,6 милиона души (вкл. починалите от болести след освобождаването си).
Под ръководството на Сталин страната за кратко време отбелязва изключително бърза реорганизация на икономическите дейности и се индустриализира с много високи темпове. Селското стопанство е колективизирано и се трансформира от отрасъл с примитивен характер до централизиран и механизиран основен сектор от икономиката. Този процес е подсилен и чрез репресии срещу собствениците на частни стопанства, а сушата в Украйна става причина за катастофални резултати в реорганизацията на земеделието там, довели до гладната смърт на няколко милиона души. Въпреки това СССР се трансформира от предимно аграрна икономика до голяма индустриална сила за кратък период от време.
След редица провалени опити за постигане на антихитлеристки пакт с Великобритания и Франция, руското правителство решава вместо това да си осигури пакт за ненападение с Германия. Докато Хитлер завладява Полша, Франция и други страни, които действат на един фронт в началото на Втората световна война, СССР се превъоръжава ударно и успява да си възвърне някои от бившите територии на Руската империя чрез кампанията в Полша и Зимната война. На 22 юни 1941 г. нацистка Германия изненадващо нахлува на територията на СССР с най-голямата и мащабна инвазия в човешката история, като по този начин се открива най-големия фронт на Втората световна война — Източният. Вермахта постига огромен успех в началото на инвазията, като обкръжава и пленява близо 4 милиона съветски войници. Само за една година около 2,8 милиона от тях са екзекутирани или убити чрез гладуване, което е най-интензивният геноцид в историята на човечеството. Немската офанзива обаче е спряна в битката за Москва. Впоследствие нацистите претърпяват голямо поражение в битката за Сталинград през зимата на 1942-43, след това в битката при Курск през лятото на 1943 година, и не успяват да превземат Ленинград въпреки наложената му 900-дневна обсада. Под ръководство на Сталин и командири като Георги Жуков и Константин Рокосовски, както и благодарение на пропагандата, СССР тотално мобилизира промишлеността и населението си в борбата с окупационните сили, и през 1944 година немците вече са в отстъпление. Съветските войски преминават през Европа (1944—45) и превземат Берлин през май 1945, което слага край на Втората световна война в Европа. През август 1945 съветската армия изтласква японските войски от Манджурия и северна Корея, което допринася и за капитулацията на Япония. Последиците от т.нар. Велика отечествена война са над 26,6 милиона загинали цивилни и военни,49 което представлява около една трета от всички жертви на Втората световна война. Около 85% от загиналите са били от РСФСР, а над 80% са били от руски произход. Въпреки почти пълното опустошение на европейска Русия, Украйна и Беларус, СССР излиза от войната като световна суперсила.
След края на войната Източна Европа навлиза в сферата на влияние на СССР. Създава се комунистическа Източна Германия, а в останалите източноевропейски страни (изкл. Финландия) комунистически правителства заместват управлявалите досега авторитарни монарси и десни автократични режими. Близката интеграция на тези страни довежда до създаването на икономически съюз — Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1949. Същата година СССР взривява първата си атомна бомба и консолидира комунистическите правителства в новосъздадените Китайска народна република и Северна Корея. Западните страни възприемат тези стъпки като заплашително нарастване на съветското влияние в световен мащаб и сформират военнополитическия блок НАТО, с което се поставя началото на Студената война. Съветският съюз отговаря с формирането на военен съюз на Варшавския договор през 1955. Т.нар. „блоково противопоставяне“ започва — от една страна са водените от САЩ капиталистически държави, а от друга - водените от СССР комунистически държави. През целия период на Студената война двете суперсили се борят за влияние, инсталирайки диктаторски марионетни режими и поддържайки радикални и терористични групировки по целия свят. СССР застава на страната на арабските страни по време на Израелско-арабския конфликт.
От 1953 до 1964 СССР е управляван от Никита Хрушчов, който осъжда култа към личността на Сталин и стартира политика на десталинизация. На 20-я конгрес Хрушчов поставя въпроса за ексцесиите при управлението на Сталин. Изнася се информация за големите репресии и многобройните концлагери. Започва разформироването на системата от трудови лагери, освобождаване на политически затворници и „разведряване“ във вътрешната политика, изразяващо се в умерено увеличаване на личните и граждански свободи. Хрушчов обявява амнистия и либерализация на съветското общество. В същото време напрежението в отношенията със Съединените щати се засилва многократно. През 1956 СССР смазва опит за антиправителствено въстание в Унгария чрез разполагане на десетки хиляди войници в тази страна. СССР продължава да влага огромни средства в мащабни проекти: „Овладяване на целината“; развитие на атомните технологии с построяване на първата АЕЦ и първият атомен ледоразбивач в света; космическа програма с изпращането на първия изкуствен спътник и първия човек в Космоса. През 1961 в Куба са разположени съветски ядрени ракети със среден обсег, което предизвиква карибската ракетна криза. Въпросът е разрешен след като Хрушчов се съгласява да изтегли ракетите си от Куба, но заплахата от Трета световна война и ядрен конфликт не намалява. Съветският съюз скъсва връзките си с Китай, където Мао Дзедун продължава отречената от социалистическия лагер сталинистка линия. През 1964 СССР бива оглавен от Леонид Брежнев, чието управление става известно като ерата на застоя — период, когато икономическият растеж се забавя, но международното напрежение спада. Икономическият застой е породен от липса на модернизация на промишлеността, неефективно усвояване и разпределение на природнте суровини, бюрокрация и несъразмерно високи военни разходи. През 1979 г. съветски войски навлизат в Афганистан. На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан, ръководейки се от принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната и лично от президента Хафизула Амин за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.
През 1980-те ерозията на икономиката и обществото вече става видима. Оглавилият страната през 1982 Юрий Андропов опитва да се справи с корупцията в системата, уволнявайки десетки министри и правейки за пръв път публично достояние фактите около стагнацията и злоупотребите. Михаил Горбачов прави опит да реформира системата в края на 1980-те чрез серия от реформи, наречени „перестройка“, но те в крайна сметка отключват серия от неконтролируеми социални икономически процеси. СССР започва да се разпада към 1990 година, а през 1991 на прибалтийските републики е дадена независимост. На 17 март, след проведен референдум, огромното мнозинство от участващите граждани гласуват в полза на запазването на СССР и обновена федерация. През август 1991 обаче е извършен държавен преврат срещу Горбачов, който подкопава властта на КПСС и в крайна сметка довежда до пълния разпад на СССР. Съюзът официално престава да съществува на 25 декември 1991, когато и Руската съветска федеративна социалистическа република става независима под името Руска федерация.
Руска федерация: За първи президент на Русия е избран Борис Елцин. През септември 1993 г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в Русия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т.нар. „шокова терапия, препоръчана от“ САЩ и Международния валутен фонд. Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995. Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните агенции към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали. Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Зараждат се масов алкохолизъм и наркомания, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са захвърлени в бедност, от ниво на 1,5% бедност в края на съветската ера (1989) до 39—49% в средата на 1993. През 90-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие. Зараждат се и конфликти, породени от ислямски фундаментализъм в Чечня и Дагестан.
Русия поема отговорността за уреждането на външния дълг на СССР въпреки, че населението на Русия е 60% от това на СССР по време на неговото разтрогване. Високият бюджетен дефицит причинява тежка финансова криза с хиперинфлация през 1998. В условията на тежката икономическа криза и конфликтът в Чечня, на 31 декември 1999 президентът Елцин подава оставка. Тогавашният министър-председател Владимир Путин се кандидатира за президент и спечелва изборите през 2000 година. Путин дава началото на Втората чеченска война, която се увенчава с успех за руската армия и чеченските терористични групи са смазани, а на Чеченска република Ичкерия е сложен край и тя се връща в състава на федерацията. В рамките на два последователни мандата Путин поддържа много висок икономически растеж и връща Русия на световната икономическа и дипломатическа сцена. Западът критикува управлението му заради ограничаването на гражданските свободи, но вътре в страната той се радва на голяма популярност заради икономическото възстановяване и намаляването на престъпността.60 След края на президентския мандат на Дмитрий Медведев, Путин отново става президент през 2012 година.
На 22 август 2012 Русия става член на Световната търговска организация.

Демография:
Населението на Руската Федерация възлиза на около 140 700 000 жители. Гъстотата на населението е 9 души/км², като по този показател е една от най-слабо населените страни в света. Населението е предимно градско. Повечето от близо 150-те милиона руснаци произхождат от групата на т. нар. източни славяни, чиято прародина е вероятно днешна Украйна.

Възрастова структура (2008 г.):
0-14 г. - 14,6% (мъже 10 557 858/жени 10 033 254);
15-64 г. - 71,2% (мъже 48 187 807/жени 52 045 102);
65 г. и повече: - 14,1% (мъже 6 162 400/жени 13 695 673).

Етнически състав:
Според преброяването от 2010 година, 81 % от населението на Русия се състои от етнически руснаци. Над 160 етнически групи живеят в границите на Русия. По население Русия се нарежда на осмо място в света и на първо в Европа, макар и гъстотата на населението да е много ниска. Около 75% от населението живее в градските райони.
Населението на Русия е 148 689 000 души през 1991, малко преди разпадането на СССР. В средата на 1990-те спадът е много рязък. Смъртността се повишава неколкократно, а раждаемостта спада. През 2009 Русия отбелязва годишен ръст на населението за първи път от петнадесет години, с общ ръст от 10 500. Същата година 279 906 мигранти от страните от ОНД пристигат да работят в Русия. Броят на руските емигранти пък постоянно намалява — от 359 000 през 2000 година те са намалели до 32 000 годишно заради подобряването в стандарта на живот. В Русия има и около 10 милиона нелегални имигранти от бившите съветски републики. Около 116 милиона етнически руснаци живеят в Русия и около 20 милиона живеят в други бивши републики на СССР, най-вече в Украйна, Казахстан и Беларус.
Процентът на раждаемост е по-висок от този в повечето европейски страни (12,6 раждания на всеки 1000 човека към 2010, сравнено с 9,90 на 1000 за ЕС), но процентът на смъртност също е значително по-висок (14,3 на 1000 за Русия срещу 10,28 на 1000 за ЕС). През 2011 година населението нараства със 191 000 души. Правителството прилага редица програми, предназначени за повишаване на раждаемостта и привличане на повече мигранти. Месечните плащания на правителството за подпомагане на деца се удвояват до $ 55, а от 2007 година насам всяка жена получава еднократна помощ от $9200 за второ дете.

Вероизповедания:
Православното християнство, Ислямът, Будизмът и Юдаизмът са традиционни религии в Русия, законно част на „историческото наследство“ на Русия. Руската православна църква е, и остава след Болшевишката революция най-голямата автокефална църква в света, а и в Русия.
Великден е най-популярният религиозен празник в Руската Федерация, отбелязван от над 90% от всички руски граждани (източно-православни), включително голям брой нерелигиозни. Повече от три четвърти от руснаците празнуват Великден с традиционните козунаци, боядисани яйца и традиционното руско ястие (на руски: „Па́сха“) или преведено на български „Великден“.
Проследени обратно до покръстването на Киевска Русия през 10 век, руското православие е доминиращата религия в страната, над 100 милиона граждани се смятат за руски православни християни. 95% от регистрираните православни енории принадлежат на Руската православна църква, има редица по-малки православни църкви. Въпреки това, по-голямата част на православните вярващи не ходят на църква редовно. Също съществуват малки християнски деноминации, като католици, както и различни протестантски църкви. Русия е известна с красивите си и скъпи църкви, със златни и разноцветни куполи. Един от символите на Русия и руската архитектура е катедралата „Св. Василий Блажени“, построена през 1561 г. до Червения площад.
Оценките за броя на мюсюлманите в Русия варират от 7-9 милиона. Също така там има от 2-3 милиона временни мюсюлмани, мигранти от територията на бившия СССР. Повечето мюсюлмани живеят в Кавказ.
Будизмът е традиционен за три региона на Руската Федерация: Бурятия, Тува и Калмикия, както и за някои жители на сибирски и далекоизточни региони, като Чукотка и Якутия. Славяните са предимно Православни християни, тюркските говорители са предимно мюсюлмани, и монголските народи са будисти.

Езици:
Живущите в Русия 160 етнически групи, говорят около 100 езика. Според преброяването от 2002 г., 142.6 млн. души говорят на руски, следвани от татарски с 5.3 милиона и украински с 1.8 милиона говорещи.78 Руският е единственият официален език на държавата, но Конституцията дава право на федералните републики да направят родния си език втори официален, непосредствено след руския.Руският език е бил официален език на СССР.
Руският език е географски най-широко разпространения език на Евразия и най-широко разпространеният славянски език. Той принадлежи към индоевропейското езиково семейство и е един от живите членове на източните славянски езици, а другите два са беларуски и украински. Писмени примери на Стария Източен славянски (Стария руски) се удостоверява от 10 век насам.
Руският езиков център твърди, че една четвърт от световната научна литература е публикувана на руски език.83 Също така се прилага като средство за кодиране и съхраняване на универсално познание, 60-70% от цялата световна информация се публикува на английски и руски език. Руският е един от шестте официални езика на ООН.

Здравеопазване:
Руската конституция гарантира безплатно и универсално здравеопазване за всички граждани. На практика, обаче, безплатно здравеопазване е частично ограничено, поради задължителна регистрация. Въпреки че Русия има повече лекари, болници и здравни работници от почти всяка друга страна в света на глава от населението, след разпадането на СССР здравето на руското население е намаляло значително като резултат от социални и икономически промени в начина на живот; тенденцията е обърната, само през последните години, средната продължителност на живота се е увеличила с 2.4 години за мъжете и 1.4 години за жените между 2006- 2009 г.
Считано от 2009 г. средната продължителност на живота в Русия е 62.77 години за мъжете и 74.67 години за жените. Най-големият фактор, който допринася за относително ниската продължителност на живота при мъжете е висока смъртност сред мъжете в трудоспособна възраст от предотвратими причини (например отравяне с алкохол, пушене, пътнотранспортни произшествия, тежки престъпления). Голямата разлика между двата пола в продължителността на живота е в резултат на висвиоките жертви по време на Втората световна война. Неравновесието между половете остава и до днес и има 0.859 мъже на всяка жена.

Образование:
Русия има безплатна образователна система, гарантираща за всички граждани от Конституцията, обаче получаването на субсидии за след средно образование е силно конкурентно.
От 1990 г. 11-годишна школа за обучение е въведена. Образованието в държавните средни училища е безплатно; първо третичното(университетско ниво) образование е безплатно с резервации: значителен дял от студентите се обучават за пълен размер заплата (много държавни институции започнаха да отвавят търговски позиции в последните години).
През 2004 г., държавните разходи за образование възлизат на 3,6% от БВП, или 13% от консолидирания държавен бюджет. Правителството отпуска финансиране, за да се плащат таксите за обучение в рамките на установената квота или броя на студентите за всяка държавна институция. В институциите за висше образование, на студентите им се плаща стипендия и осигуряват безплатни жилища.
Най-старите и най-големите руски университети са Московския държавен университет и Санкт-Петербургския държавен университет. През 2000 г., с цел създаване на по-добро висше образование и изследователски институции с подобен мащаб в руските региони, правителството стартира програма за създаване на федерални университети, най-вече чрез сливане на съществуващите големи регионални университети и изследователски институти, като ги предоставя специално финансиране. Тези нови институции включват Южния федерален университет, Сибирски федерален университет, Казан Волга Федерален университет, Североизточен Федерален университет и Далекоизточен федерален университет.

Държавно устройство:
Държавното устройство на Руската федерация се определя от Конституцията, която е приета през 1993 г.
Според Конституцията на Русия страната е федерация и е полупрезидентска република, при която държавен глава е Президентът на Руската Федерация, избиран на 6 год. с всеобщо тайно гласуване, който е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Министър-председателят е главата на правителството. Правителството включва министър-председателя, неговите заместници, министри и избрани други лица; всички се назначават от президента по препоръка на министър-председателя (като за назначаването им се изисква съгласието на Държавната дума).
Руската федерация, съгласно политически изказвания на нейните президенти Путин и Медведев и други политици с високи постове, е от президентски вид.
Макар и с много широки пълномощия на президента, тя е президентско-парламентарна република по мнението на председателя на Конституционния съд на РФ и съавтор на действащата конституция Валерий Зоркин, както и на много други учени.
Водещи и парламентарно представени политически партии са: управляващата „Единна Русия“, Комунистическата партия, Либерално-демократическата партия и „Справедлива Русия“.
Представителен и законодателен орган на Руската Федерация е двукамарното Федерално събрание на Руската федерация, което се състои от Съвет на Федерацията и Държавна дума.
В Съвета на Федерацията влизат по двама представителя от всеки регион на Русия.
Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина — по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати.
Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години.
Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация.
Председателя на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума.
В регионите законодателните събрания се избират по смесена система.
От 12 декември 2004 година Владимир Путин подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на Руската Федерация.
Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата „даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ“.
Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента.
Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти.
Западните наблюдатели повдигат въпроса колко голяма част от политическата система на Русия, отговаря на западните либерални и демократични идеали. Академиците често се оплакват за трудността за класифициране на политическата система в Русия. Според Стив Уайт, по време на председателството на Путин, Русия ясно показа, че нямат никакво намерение за създаване на "второто издание" на американска или британска политическа система, а по-скоро система, която е близо до собствени традиции на Русия и обстоятелства.

Международни отношения:
Руската Федерация е призната от международното право като наследник на бившия Съветски съюз. Русия продължава да изпълнява международните ангажименти на СССР, и е заела на СССР постоянното място в Съвета за сигурност на ООН, членство в други международни организации, права и задължения по международни договори, както и имуществото и дълговете. Русия има многостранна външна политика. Считано от 2009 г. поддържа дипломатически отношения със 191 страни и разполага със 144 посолства. Външната политика се определя от председателя и се изпълнява от Министерството на външните работи на Русия.
Като наследник на бивша суперсила, геополитическият статут на Русия е често обсъждан, особено по отношение на еднополюсни и многополюсни виждания за глобалната политическа система. За Русия е общоприето да бъде велика сила, през последните години се характеризира с редица световни лидери, учени, коментатори и политици, в момента се възстановяване като потенциална суперсила.
Важен аспект на отношенията на Русия със Запада е критика на политическата система на Русия и управлението на човешките права от западните правителства, средствата за масово осведомяване и водеща демокрация и пазителите на правата на човека. В частност, такива организации като Амнести Интернешънъл и Хюман Райтс Уоч разглеждат Русия, за да има достатъчно демократични атрибути и да се позволяват политически права и граждански свободи. Freedom House, международна организация, финансирана от САЩ, нарежда Русия, като "не е свободна", цитирайки "внимателно инженерни избори" и "липса" на дебат. Руските власти отхвърлят тези твърдения и особено критикуват Freedom House. Руското министерство на външните работи нарече доклада на "Свобода в света" за 2006 г. като "сглобяем", като посочва, че въпросите за човешките права са били превърнати в политическо оръжие, по-специално от Съединените щати. Министерството също така твърди, че такива организации като Freedom House и Хюман Райтс Уоч използват една и съща схема на доброволна екстраполация на "изолирани факти", които разбира се могат да бъдат намерени във всяка страна в "доминиращите тенденции".
Като един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, Русия играе важна роля в поддържането на международния мир и сигурност. Страната участва в Четворката за Близкия изток и на шестстранните преговори със Северна Корея. Русия е член на индустриалните държави от Г-8, на Съвета на Европа, ОССЕ и АПЕК. Русия обикновено заема водеща роля в регионалните организации, като например страните от ОНД, ЕАИО, ОДКБ и ШОС.121 Владимир Путин е пледирал за стратегическо партньорство с тясна интеграция в различни размери, включително установяване на общи пространства между ЕС и Русия. След разпадането на СССР, Руската Федерация е разработила по-приветливи, макар и летливи отношения с НАТО. Съвета НАТО-Русия е създаден през 2002 г., за да позволи на 26-те съюзници и Руската Федерация да работят заедно като равноправни партньори да търсят възможности за съвместно сътрудничество.
Русия поддържа силни и позитивни отношения със страните от БРИКС. През последните години страната се стреми да укрепи връзките си с Китай чрез подписване на договор за приятелство, износ на оръжия и военни технологии, както и изграждането на Транс-сибирски нефтопровод, който да покрива китайските енергийни нужди.

Въоръжени сили:
Руската армия има обща численост от 1 130 000 души, което я прави четвъртата най-голяма в света (преди нея са само тези на Индия, САЩ и Китай).
Тя е наследник на въоръжените сили на СССР, които до разпада му са най-многочислените и едни от най-високотехнологичните в света. Русия наследява около 91% от военната техника на СССР. От 1991 до края на 90-те години руската армия изпитва остър недостиг на ново оборудване и финансиране. От близо 6 000 000 души военен персонал през 1990, руската армия се свива до малко над 1 100 000 души през 2009, включваща около 2000 изтребителя (напр. МиГ-29, Су-27, МиГ-31), 955 бомбардировача, около 23 000 танка, близо 22 000 далекобойни артилерийски системи, близо 50 подводници, около 100 надводни бойни кораба, 2500 ЗРК и други. След разпада на СССР, Русия наследява ядреният му арсенал. Руската федерация притежава най-големият арсенал от ядрени оръжия, възлизащ на близо 12 000 ядрени бойни глави. Стратегическите ракетни войски са оборудвани с общо 446 междуконтинентални ракети от 4 типа, най-далекобойната от които е Р-36МУТТХ с обсег над 15 000 километра. Предвидените военни разходи за 2010 година са 35 милиарда долара, пети по големина в света.
Русия, заедно със САЩ, е една от двете страни, разполагащи с голяма армада от военни космически спътници, и има собствени системи за противоракетна отбрана — А-135, С-400 и Антей 2500. Противовъздушната отбрана на Русия е интегрирана в общата ПВО на страните-членки на ОНД.

Административно деление:
Русия е държава с федеративно устройство. В състава ѝ влизат 1066 града и 2070 населени места от градски тип (1994). Столицата е Москва. В състава на Руската федерация влизат 83 равноправни юридически субекта:
21 републики;
9 края;
46 области;
една автономна област;
4 автономни окръга;
два града с федерално значение (Москва и Санкт Петербург).

На 13 май 2000 г. с указ № 849 на президента на Руската федерация са създадени 7 федерални окръга, които обединяват юридическите субекти от състава на федерацията.

Икономика:
Русия може да се характеризира като промишлено-аграрна страна с пазарна икономика. Икономиката ѝ е уникална с това, че се формира около ядрото на бивша комунистическа суперсила — СССР.
Русия има пазарна икономика, с огромни природни ресурси, особено на петрол и природен газ. Русия има 10-та по големина икономика в света от номиналния БВП и 6-та по големина от паритет на покупателната способност (PPP). От началото на 21 век, по-високото вътрешно потребление и по-голямата политическа стабилност, заздравяват икономическия растеж на Руската Федерация. От 2000 до 2008 г. икономиката на страната расте, средно със 7% годишно. Средната месечна работна заплата в Русия е 640 щатски долара в началото на 2008 г., а е била 80 $ (щатски долара) през 2000 година. В края на 2011 г. средната месечна заплата в Русия е 810 $, докато данъка върху доходите на физическите лица, се изплаща в размер от 13% на повечето доходи. Приблизително 13% от руснаците са живели под прага на бедността през 2010 г., в сравнение от значителното му намаляване от 40% през 1998 г., в най-лошaта точка след разпадането на СССР. Безработицата в Русия е 6% през 2007 г., което е спад, сравнение с 1999 г., когато безработицата е била 12.4%. Средната класа се е увеличила от 8 млн. души през 2000 г., до 55 млн. души през 2006 г.
От 2003 г. насам, износът на природни ресурси, започна да намалява в икономическо значение, като вътрешния пазар е значително засилен. Приходите от петрол за износ, позволява на Русия да увеличи валутните си резерви от 12 млрд. долара през 1999 г., до 597.3 млрд. долара. Макроикономическата политика, водена от министъра на финансите Алексей Кудрин е разумна и стабилна, с излишък от приходи, които се съхраняват в Стабилизационният фонд на Русия. През 2006 г. Русия изплаща по-голямата част от своите огромни дългове, оставяйки с един от най-ниските външни дългове сред големите икономики. Посредством стабилизационен фонд Русия успява да излезе от глобалната финансова криза в много добро състояние, отколкото много експерти са очаквали.
По-опростен данъчен кодекс, приет през 2001 г., намалява данъчното бреме върху хората и драстично увеличава държавните приходи. Русия има плосък данък от 13%. Това я нарежда като страната, с втората най-атрактивната лична данъчна система за единични мениджъри в света, след Обединените арабски емирства. Според „Bloomberg“, Русия се счита за доста по-напред от повечето други богати на ресурси страни в икономическото си развитие, с дълга традиция на образованието, науката и промишлеността. В страната има повече завършили висше образование, отколкото в Евразия. Планувано е един трилион долара да бъдат инвестирани в развитие на инфраструктурата до 2020 г.

Селско стопанство (първичен сектор):
Общата площ на обработваемата земя в Русия се оценява като 1 237 294 кв. км през 2005 г., четвъртата по големина в света. През 1999-2009, селското стопанство на Руската Федерация, демонстрира стабилен растеж, а страната се превръща от зърно вносител, в третият по големина износител на зърно, след ЕС и САЩ. Производството на месо е нараснало от 6 813 000 тона през 1999 г. на 9 331 000 тона през 2008 г., и продължава да расте.
Това възстановяване на селското стопанство е подкрепенo от кредитната политика на правителството, което помага както на отделни фермери, така и на големите приватизирани корпоративни ферми, каквито веднъж са били съветските колхози и все още притежават значителен дял на земеделска земя. Докато големите стопанства се концентрират главно върху производството на зърно и отглеждането на продукти, малки частни парцели произвеждат по-голямата част от държавния добив на картофи, зеленчуци и плодове.
С достъп до три от световните океани— Атлантическия океан, Арктика, и Тихоокеанския басейн- Руски риболовни флоти са с основен принос за предлагането на риба в света. Общият улов на риба е 3 191 068 тона през 2005 година. И двата износа и вноса на риба и морски продукти нараства значително през последните години, достигайки съответно $ 2.415 и $ 2.036 млн. през 2008 г.

Промишленост (вторичен стопански сектор):
Руската федерация разполага с огромни запаси от всички видове полезни изкопаеми и минерали. Добиват се злато, сребро, платина, желязна руда, боксити, мед, никел, олово, цинк, калай, волфрам, молибден, живак, фосфорити, скъпоценни камъни и др. Русия е на първо място в света по добив и преработка на диаманти. Близо 10% от работоспособното население, квалифицирано за промишлена дойност, е заето в областта на металургията. Металургичната дейност осигурява достатъчно суровини за пълноценно развитие на всички видове промишлени отрасли.
Развити са химическа промишленост, машиностроене (военно и космическо, промишлено оборудване, морски и речни кораби, самолети и вертолети, автомобили, автобуси, трактори и други селскостопански машини, електроника и електротехника, атомни реактори, жп вагони и локомотиви и др.), дървопреработвателна, целулозно-хартиена, текстилна и шивашка, хранително-вкусова промишленост и др.
Електронната промишленост е от голямо значение, и осигурява високотехнологични компоненти за други два стратегически отрасъла — оръжейната и космическата промишленост. Русия е втора в света по приходи от износ на оръжие и първа по брой на сключени оръжейни сделки.
Повечето предприятия са с остаряло оборудване, но в процес на модернизация.

Енергетика:
През последните години Русия често е описвана в медиите, като енергийна суперсила. Страната има най-големите световни резерви на природен газ, 8 най-големи петролни резерви и втората по големина запаси от въглища (245 милиона тона годишен добив). Русия е водещият световен износител на природен газ (36,4% от световните запаси, 571 милиарда м3, годишен добив), също така е най-големият износител и производител на петрол (нефт), ((13% от световните запаси, 306 млн. тона годишен добив). Един от най-големите потребители на руски газ е Европа, която бива снабдявана чрез система от няколко газопровода. Някои държави, като България и Финландия, употребяват само газ от Русия. Китай, Южна Корея и Япония от своя страна са едни от най-големите консуматори на руски нефт. Международната енергийна агенция- на петролния пазар, заяви, че Русия е най-големият производител на петрол. На 1 януари 2011 г., Русия заяви, че е започнала редовни превози на петрол за Китай, с план да се увеличат до 300 000 барела на ден през 2011 година.
Русия е на 3-то място най-голям производител на електрическа енергия в света160 и 5-та по големина на възобновяем производител на енергия, последното се дължи на добре развитото хидроенергитическо производство в страната. Големи ВЕЦ са построени в Европейска Русия покрай големи реки като Волга. Азиатската част на Русия също така разполага с голям брой големи водноелектрически централи, обаче в голяма степен остава неизползван гигантския водноелектрически потенциал в Сибир и руския Далечен изток.
Русия е първата страна, развила гражданска ядрена сила и с първата в света изградена атомна електроцентрала. В момента страната е четвърта по големина ядрен производител на енергия,162 цялата ядрената енергетика в Русия, се управлява от Rosatom State Corporation. В страната съществуват 11 атомни електроцентрали с общо 32 ядрени реактора. През 2005 година капацитетът на ядрените реактори е бил общо 21 244 гигавата. През същата година общото производство на електричество е възлизало на 951 теравата. Секторът се развива бързо, с цел увеличаване на общия дял на ядрената енергия от настоящите 16,9% на 23% и с цел намаляване на вредата върху околната среда и постигане на устойчиво развитие до 2020 г. Руското правителство планира да отпусне 127 милиарда рубли (5,42 млрд. $) за федерална програма, посветена на следващото поколение технологии за ядрена енергетика. Около 1 трилион рубли (42,7 млрд. $) е планирано да бъдат отпуснати от федералния бюджет за ядрена енергия и развитието на индустрията преди 2015 г.

Транспорт (третичен стопански сектор/услуги):
Русия има обширна и добре развита транспортна мрежа. Държавната железопътна компания (Российские железные дороги ) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Компанията допринася над 3,6% от БВП на Русия и поддържа 39% от общия трафик на товари (включително тръбопроводите) и повече от 42% на пътническия трафик.
Железопътните линии на Руската Федерация са с обща дължина от 87 157 км, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 км от пистите са електрифицирани, което поставя Русия на първо място в света, и в допълнение има повече от 30 000 км промишлени общо превозвачески линии. Железниците в Русия, за разлика от по-голямата част от света, използват широко междурелсие от 1,520 mm (4 фута 11 5/6), с изключение на 957 км на остров Сахалин, където се използва тесен габарит от 1,067 мм (3 фута 6 в). Най- известната железопътна линия в Русия е Транссибирската железопътна линия, обхваща рекордните 7 часови зони, обслужваща най-дългите непрекъснат услуги в света. Най-дългите жп-маршрути в света — Москва-Пхенян (10 267 км, 6 380 мили), Москва-Владивосток (9 259 км, 5753 мили), Киев-Владивосток (11 085 км, 6888 мили). Чрез влакове Русия има връзки с Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (през Калининград), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Монголия и Северна Корея. Има предложение за изграждане на директна връзка и с Норвегия, през Финландия и Швеция. Обмисля се построяване на връзка между Русия и САЩ (Аляска) под Тихи океан.
Към 2006 г., Русия има 933 000 км пътища, от които 755 000 са асфалтирани. Някои от тях изграждат Руската федерална магистрална система. С голяма площ на земята, Русия е с най- ниска магистрална плътност от всички страни от Г-8 и БРИК.
Русия има 102,000 км (63,380 мили) вътрешни водни пътища, най-вече от природни реки или езера. В европейската част на страната мрежа от канали свързва басейните на големите реки. Столицата на Русия- Москва, понякога се нарича "портата на петте морета", благодарение на своите плавателни връзки до Балтийско море, Бяло море, Каспийско море, Азовско море и Черно море.
Главни морски пристанища на Русия включват Ростов на Дон на Азовско море, Новоросийск на Черно море, Астрахан и Махачкала на Каспийско море, Калининград и Санкт Петербург на Балтийско море, Архангелск на Бяло море, Мурманск на Баренцово море, Петропавловск-Камчатски и Владивосток на Тихия океан. През 2008 г. страната притежава 1448 морски търговски кораба и единственият в света флот на ядрени ледоразбивачи. Руската Федерация прави голям напредък на икономическата експлоатация на континенталния шелф на Русия в Арктика и развитието на морската търговия през Северния морски път между Европа и Източна Азия.
С обща дължина на тръбопроводи Русия е на второ място след САЩ. В момента много нови проекти за газопроводи се реализират, включително и "Северен поток" и Южен поток газопроводи за природен газ за Европа, и Източен Сибир - Тихия океан петролопровода (ESPO) на руския Далечен изток и Китай.
Русия има 1216 летища,170 най-натоварените- Шереметиево, Домодедово, Внуково в Москва и Пулково в Санкт Петербург. Общата дължина на пистите за излитане и кацане в Русия надхвърлят 600 000 км.
Обикновено големите руски градове са добре развити и с разнообразни системи за обществен транспорт, с най-разпространените разновидности на експлоатираните превозни средства, каквито са автобуси, тролейбуси и трамваи. Седем руски градове, а именно Москва, Санкт Петербург, Нижни Новгород, Новосибирск, Самара, Екатеринбург и Казан, имат подземно метро, докато Волгоград разполага с метротрам. Обща дължина на метрата в Русия е 465 4 км. Московското метро и Санкт Петербург "Метро" са най-старите в Русия, открити през 1935 г. и 1955 г., съответно тези две са сред най-бързите и най-натоварените метра в света, известни са с богати украшения и уникален дизайн на техните станции, което е обща традиция на руското метро и железопътни линии. Московското метро е второто най-натоварено метро в света след това на Токио-Япония.

Наука и Техника:
Русия има традиции в областта на науката, най-вече физиката, математиката, биологията, медицината и химията, датиращи още от имперската епоха. Руската академия на науките е основана през 1724 с помощта на Готфрид Лайбниц, под ръководството на Петър Велики. Един от най-ранните и известни академици на РАН е Витус Беринг, първият европеец, стъпил в Камчатка, Алеутските острови и Аляска. Михаил Ломоносов е един от пионерите в химията в Руската империя. Първата употреба на етер като упойка е осъществена от Николай Пирогов. Сергей Прокудин-Горски разработва цветната фотография по време на управлението на последния руски император, Николай II.
По времето на СССР за науката биват отделяни много средства, но някои от най-големите руски учени — като Георги Гамов, бягат от страната в следствие на репресиите на Сталин. Сред най-известните руски изобретатели от съветската епоха са Михаил Герасимов (създателят на основните методи за възстановяване на човешки облик чрез изучаване на скелетни останки), Дмитрий Максутов (Телескоп на Максутов, през 1941), Дмитрий Гарбузов (първия лазерен диод с продължителна вълна — устройство, считано за първата разработена нанотехнология) и Николай Басов (изобретява лазера едновременно с Чарлз Хард Таунс, и двамата получават Нобелова награда). Един от най-големите и най-стари институти за ядрени изследвания се намира в Дубна. Големи съоръжения за геофизични и атмосферни изследвания са йоносферните нагреватели в комплекса Сура, край Мончегорск и Горки. Оптико-електронният комплекс Окно, въведен в експлоатация през 2004, осигурява денонощно наблюдение на Космоса.
Към края на Втората световна война ракетните технологии се очертават като едни от най-важните средства за военно и научно надмощие. СССР им отделя голямо внимание, благодарение на което е създадена и първата в света зенитно-ракетна система (С-25, 1954). В следствие на усиленото разработване на различни видове балистични ракети, в Съветския съюз стартира първата в света космическа програма. В края на 50-те под ръководството на Сергей Корольов са отбелязани няколко важни постижения — първата междуконтинентална балистична ракета (Р-7), изстрелването на Спутник (1957), изпращането на живо същество в Космоса (кучето Лайка, 1957), както и първият човешки предмет, приземил се на друго небесно тяло (Луна 2, 1959). Кулминацията на съветските усилия за покоряване на космическото пространство е полетът на Юрий Гагарин през 1961 — първият човек, успял да напусне Земята и да се завърне обратно. След като САЩ осъществяват първото кацане на човек на Луната през 1969, СССР започва програма за изпращане на робот там. Луноход 1 се приземява и изпълнява мисията си успешно на Луната през 1970, превръщайки се в първия робот, достигнал друг свят.
Руската федерация активно разработва технологии с широко бъдещо приложение, като плазмени двигатели и средства за управляем термоядрен синтез.

Култура:
Руската култура се свързва с държавата Русия, и най-често (но не винаги) с етническите руснаци. Русия има огромен принос към световното културно наследство чрез своите постижения в литературата, философията, класическата музика, архитектурата, изобразителните изкуства, балета и киното. Ранната руска култура се свързва с източните славяни и викинги (варяги), техният специфичен начин на живот в гъстите гори на североизточна Европа и езическите им обичаи и бит. В края на 10 век Киевска Рус възприема православното християнство, което довежда до сливане на славянското и византийско наследство и предопределя развитието на руската култура през следващото хилядолетие. След падането на Константинопол през 1453 година Русия остава н
Хотели в чужбина
Резервирай онлайн
Хотели в България
Резервирай онлайн
Полети
Изгодни оферти за самолетни биети
в цял свят
Рент-а-кар
Рзервирай изгодно, пътувай удобно