Португалия

Вашата оценка 5 от 1 глас
Португалия - страна с богата традиция в мореплаването и откритията, е разположена на Иберийският полуостров на брега на Атлантическия океан.

Португалия, страна с богата традиция в мореплаването и откритията, е разположена на Иберийският полуостров на брега на Атлантическия океан. Историята на страната е повлияла трайно върху нейната култура: мавританското и ориенталското влияние в архитектурата и изкуствата е забележително.
Името на държавата произлиза от град Порто на делтата на река Дуеро. В древни времена градът се е казвал Cale (от гръцки – „красив”). Той е бил важно пристанище, наричано на латински Portus Cale, което в Средновековието се е превърнало в Portucale, а по-късно Portugale. Официална религия е католическата.
През последните 3000 години Португалия е свидетел на постоянно движение на различни цивилизации. Финикийска, гръцка, келтска, картагенска, римска и арабска, всички тези култури са оставили своя отпечатък. През XV век храбрите морски изследователи на Португалия, водени от Васко да Гама, откриват нови територии, което води до създаването на отвъдокеанска империя. В страната, университетът в Коимбра, учреден през 1290 г., е един от най-старите в Европа.
Президентът, който се избира за мандат от пет години чрез всеобщи преки избори, има ограничени правомощия. Парламентът има 230 членове с мандат от четири години.
В областта на изкуствата, Португалия винаги е била добре представена. Известни португалски поети са Луиш дъ Камоеш и Фернандо Песоа. Не по-малко креативен е талантът на световно известния футболист Кристиано Роналдо.
През месец юни в цяла Португалия се провеждат чествания, посветени на трима светци, известни като Santos Populares (народни светци). Типични за тази проява са фолклорните танци и музика, особено традиционното меланхолично фадо .
Всеки регион в Португалия има свои традиционни ястия, приготвени с различни видове месо и морски дарове. По конкретно, страната е особено известна със своите сто начина за приготвяне на треска.

Година на присъединяване към ЕС: 1986 г.
Столица: Лисабон.
Обща площ: 92 072 км².
Население: 10,6 милиона.
Валута: Член на еврозоната от 1999 (€).
Шенгенско пространство : Член на Шенгенско пространство от 1991.

Ранна история:
Първите обитатели на териториите, днес заети от Португалия, са били неандерталци и хомо сапиенс. По време на неолита местните жители са правили опити да си осигурят поминък чрез риболов и животновъдство.Към първото хилядолетие преди Христа започват няколко последователни вълни от нашествия на келти, идващи от централна Европа. Те се смесват с местното население, образувайки голям брой отделни племена, като галеци, лузитани, келтики и кинети.
През 219 пр. Хр. Римската империя започва нашествието си на Иберийския полуостров. Римските войски започват да превземат полуострова от юг, където кинетите ги посрещат като съюзници, но през 194 пр. Хр. лузитаните и други местни племена на север се обединяват под ръководството на Вириат и вдигат въстание срещу римляните. Вириат скоро успява да освободи цялата територия на днешна португалия. Рим изпраща легиони, водени от най-добрите пълководци, но не успява да се справи с въстаническата армия. Римляните подкупват вестоносеца на Вириат, който убива господаря си и скоро след това съпротивата на местните приключва. Римляните развиват значително региона, построявайки множество градове, някои от които са населени и съществуват до наши дни (Бежа). Късният римски период е описан от местните хронисти Павел Орозий1 и Хидаций. Между 5 и 7 век Западната Римска империя вече се е разпаднала и на полуострова нахлуват германските племена свеби, маркомани и вандали в съюз със сарматите, а по-късно пристигат и вестготите, чието кралство обхваща целия полуостров.

Сформиране:
През 711 започва нашествието на маврите. Те унищожават вестготското кралство, а вестготите избягват на север, във все още непокорената Астурия.2 От този регион иберийците започват да планират връщането на полуострова под свой контрол — т.нар. Реконкиста.
През 868 граф Вимара Переш става владетел на областта между реките Миньо и Дуеро, известна по римско време като Portus Cale, а в Средновековието като Portucale. Първоначално това владение е зависимо от Кралство Леон, но при по-слаби леонски управления е било на практика независимо. През 1065 Португалия става де юре независима държава под управлението на Гарсия II. Кралството всъщност обединява Португалия и Кралство Галисия, поради което избухват междуособни войни. Техният край е сложен, когато крал Алфонсо VI, брат на Гарсия, присъединява кралството към Леон. През 1095 Португалия се отделя като административна единица от Галисия, и малко по-късно бургундският рицар Анри Бургундски става граф на Португалия. Той обединява графствата Портукале и Коимбра докато между Кастилия и Леон бушува гражданска война, но не успява да постигне независимост за владението си.
След смъртта му управлението е поето от неговия син — Афонсу Енрикеш. През 1128 претендентите за португалския трон са двама — васалната на Кралство Галисия Тереса, съпруга на починалия Анри и майка на Афонсу, и самият Афонсу, който желае пълна независимост. Тази година те водят знакова битка — при Сао Мамеде, от която Афонсу излиза победител. През 1139 той се самокоронясва като Афонсу I, първи крал на Португалия. Португалия е призната като независима държава от Светия престол през 1143, а кралската титла е призната от Папата през 1179. Първата столица е Гимараеш, но по-късно е преместена в Коимбра.
Между 1249 и 1250 Португалия присъединява Алгарв, най-южният регион, след като побеждава владелите го досега маври. През 1255 столицата е преместена в Лисабон.3 Испания ще приключи реконкистата на своите територии едва 250 години по-късно, през 1492 година.4 Границите на Португалия остават забележително непроменени от 13 век насам. През 1386 година Португалия влиза в съюз с Англия чрез Уиндзорския договор, който е в сила до днес и е най-дълготрайният съюз в историята. Традициите на Португалия в риболова и търговията са в основата на търсенето на нови територии и търговски пътища след 1400 година, като първите експедиции са проведени от Енрике Мореплавателя, който оказва огромно влияние върху развитието на мореплаването.

Империя:
На 25 юли 1415 крал Жуау I потегля с португалска армада заедно със семейството си към богатото ислямско пристанище Сеута. В експедицията присъства и легендарният португалски герой Нуно Алвареш Перейра. На 21 август, почти месец след отплаването, армадата превзема града и го прави първото отвъдморско португалско владение, което поставя началото на Португалската империя. Превземането на града е улеснено от гражданската война в Магреба, започнала през 1411. Малко след падането на Сеута, кралят на Гренада Мохамед IX се опитва да върне арабския контрол върху пристанището. Той обсажда града с подкрепления от сраженията в Мароко, но португалците удържат и Сеута остава тяхно владение.
През 1418 двама от капитаните на принц Енрике Мореплавателя — Жуау Гонсалвеш Зарку и Тристао Вас Теижейра попадат в буря и случайно откриват остров, на който да се приютят. В знак на благодарност го наричат Порту Санту („Свято пристанище“). През 1419 Зарку открива остров Мадейра, а първите португалски колонисти пристигат там през 1420. Между 1427 и 1431 са открити повечето Азорски острови — необитаеми до пристигането на първите португалски заселници през 1445. Португалия и Кастилия водят териториален спор за Канарските острови. През 1402 Кастилия ги превзема и до 1459 година изгонва всички португалци от тях. През 1434 с достигането на нос Божадур започва и изследването на Африка, около чиито брегове португалски мореплаватели откриват архипелага Кабо Верде и островите Фернао По, Сао Томе, Принсипи и Анобон. На остров Аргин край бреговете на днешна Мавритания е основана фактория, чрез която в Португалия са внесени първите африкански роби и злато от западна Африка. След смъртта на Енрике Мореплавателя има временен спад в откривателските активности, но до към 1490-те португалски пътешественици отново започват да търсят нови територии, достигайки Златния бряг през 1470-те и устието на река Конго през 1483. През 1484 Португалия категорично отхвърля идеята на Христофор Колумб за пътешествие към Индия през Атлантическия океан. За сметка на това Бартулумеу Диаш достига нос Добра надежда през 1487 и открива морския път към Индия. На 20 май 1498 Вашко да Гама достига Индия и полага началото на интензивна търговия със западната цивилизация. Педро Алвариш Кабрал тръгва на експедиция от Кабо Верде през 1500 година, и на 22 април достига бреговете на Бразилия.
До 1514 година двумилионната Португалска империя се простира от бреговете на Южна Америка до Китай, включвайки разнообразни колонии като островите Тристан да Куня, Сокотра, Бахрейн и Макао. Португалски пътешественици първи достигат до Хималаите, Япония, Мадагаскар и Цейлон. Установените връзки с далечни народи осигуряват голямо богатство и просперитет на Португалия.

Упадък и кризи между 1580 и 1910:
На 4 август 1580 кралят на Португалия Себаштиау загива в бой в Мароко, но тялото му не е открито. Това довежда до династична криза. На трона се възкачва прачичото на Себаштиау — възстарият Енрике, който умира само две години по-късно. След неговата смърт испанският крал се възползва от ситуацията и окупира Португалия, поставяйки и нейната империя под свой контрол.
Поставя се началото на Иберийската уния, която просъществува до 1640 година. Португалците обаче оказват съпротива. Появяват се множество Лъже-Себаштиаувци, претендирайки да са загиналия крал. След 1600 година Португалия започва да отслабва икономически. Проблем създават и холандските апетити към Бразилия — холандците завземат много от португалските територии там, което принуждава испанската армия да се намеси, заедно с португалски войски, чрез мащабна военна кампания в Южна Америка по суша и море. След разтрогването на унията през 1640 Португалия успява частично да възстанови териториите на империята преди династичната криза. Испания обаче признава Португалия като независима едва през 1668. Към края на века Жуау V забранява емиграцията, тъй като страната е загубила значителна част от населението си.
Между 1750 и 1777 Португалия отбелязва значителен икономически и социален напредък под управлението на Жозе I и неговият министър-председател Себаштиау Жозе де Карвалю и Мелу, маркиз на Помбал. Този период остава в историята на страната като Помбалинова ера. Себаштиау де Мелу първоначално работи като посланик в Англия, където се впечатлява от икономическия напредък. Кралят изпитва симпатии към него и е благосклонен да позволи идеите му да се осъществят на практика. Под ръководсвото на Себащиау ди Мелу е реформиран Университетът на Коимбра; модернизирани са войската и флота; сложен е край на робството в колониите и приключва дискриминацията срещу различните християнски деноминации. Изпитание за управлението му е Лисабонското земетресеие от 1755 с магнитуд 9 по скалата на Рихтер. Под енергичното ръководство на де Мелу градът се възстановява впечатляващо бързо — само за една година. В Лисабон след труса са създадени първите сгради в света, проектирани да устоят на земетресение. Де Мело също провежда данъчна реформа и въвежда еднакво строги закони за бедни и богати, което му спечелва неприятели в заможните слоеве на обществото. През 1762 Португалия, с помощта на Англия, отразява испанско нашествие. В същото време де Мелу започва да концетрира все повече власт в свои ръце, превръщайки се в „просветлен“ деспот. Почти диктаторската му власт прилючва с идването на кралица Мария I на власт, която е негов дългогодишен противник. Тя го лишава от всичките му постове.
През 1807 Португалия отказва да се присъедини към Континенталната блокада на Наполеон Бонапарт срещу Великобритания. Френският отговор не закъснява — Франция напада Португалия и превзема Лисабон на 8 декември същата година. През 1812 независимостта на страната е възстановена. През 1890 обаче отношенията между Великобритания и Португалия се влошават — англичаните поставят ултиматум всички португалски войски между Ангола и Мозамбик да се изтеглят. Португалия има претенции към тази територия, но Великобритания я иска, за да може да построи железопътна линия от Кайро до Кейп Таун. В Португалия този акт се счита за най-непочтеното действие на англичаните срещу най-старият им съюзник.

Нова история:
През 1910 монархията е сменена с парламентарна република с две камари. Тази Първа република е нестабилна от самото начало и още към края на Първата световна война (в която Португалия участва) се изродява в диктатура. В Португалия се появяват прототипи на някои от елементите на тоталитарната държава. Участието на Португалия във войната обаче довежда до дълбок разрив в обществото, както и икономическа и политическа криза. Така се стига до държавен преврат на 28 май 1926, който установява Втора република, превърнала се през 1933 в т.нар. Ештаду Нову — про-фашистки режим с корпоратистки черти, поддържащ близки отношения с Оста под ръководството на Антонио ди Оливейра Салазар.
Управлението на Салазар е традиционалистко и се противопоставя на либерализма, комунизма, социализма и антиколониализма. В продължение на десетилетия международната общност го критикува заради почти тоталитарния мъ характер. Режимът е свален през 1974 от така наречената „Революция на Карамфилите”, която повежда държавата по пътя на модерната демокрация и осигурява независимост на последните колонии в Африка. От тогава Португалия е парламентарна република. Един милион португалци напускат домовете си в колониите, превръщайки се в бежанци. Новосъздадените независими държави на мястото на колониите са опустошени от кървави граждански войни. През 1986 страната се присъединява към Европейската икономическа общност, като в същото време отбелязва значителен икономически напредък благодарение на бежанците от колониите, които вливат работна ръка. Де факто край на империята обаче е сложен през 1999 година, когато Макао е предаден на Китай, и де юре през 2002, когато е дадена независимост на Източен Тимор. Португалия е част от еврозоната от 1999 година насам.

Държавно устройство:
Португалия е република с ограничени пълномощия на президента, избиран за 5 години. Законодателен орган е Събрание на Републиката (еднокамарен парламент, избиран за 4 години). Изпълнителната власт се състои от правителство, начело с премиер-министър.

Административно деление:
Основната административно-териториална единица в Португалия е общината (município). В страната има 308 общини, включващи по няколко селища. Чрез тях до голяма степен се осъществява местното самоуправление. Общините се управляват от двукамарни съвети, съставени от общинска камара (câmara municipal) и общинско събрание (assembleia municipal). Общините се подразделят на общо 4 261 енории (freguesia), които имат собствени енорийски съвети.
Поради своята отдалеченост от Лисабон, през 1978 Азорските острови и островите Мадейра са преобразувани в автономни региони със собствени правителства.
Към 2007 административните единици над нивото на общината в континенталната част на Португалия са в процес на реформиране. 18-те окръга (distrito), създадени през 1976, са в процес на премахване, но все още имат някои функции — например, избирателните райони следват техните граници, а също и местните футболни първенства. През 1999 правителството предлага създаването на нови административни региони, но предложението е отхвърлено на референдум. Към момента няма централизирано създадени единици над ниво община, но общините могат да създават доброволни сдружения за постигане на определени цели.
За целите на статистиката и администрацията на Европейския съюз, Португалия е разделена на 7 региона и 30 подрегиона. Техните граници не са съобразени с делението на окръзи, но включват само цели общини.

Природа:
Португалия заема западната част на Пиренейския полуостров. Тя е атлантическа държава. Към нея се числят Азорските острови и островите Мадейра в Атлантическия океан. Континенталната част на Португалия е разделена на две от нейната главна река, Тежу. На север релефа във вътрешността е планински, а на юг - равнинен.
Най-високата точка на Португалия е връх Пику (2 351 m) на Азорските острови, а в континенталната част — планината Сера да Ещрела (1 991 m). Азорските острови и Мадейра имат вулканичен произход, като на Азорите няколко вулкана вероятно са активни и в наши дни.
Португалия е една от най-горещите страни в Европа с атлантическо-средиземноморски климат. Пролетта и лятото обикновено са слънчеви, а през юли и август температурите са извънредно високи — до 30–35°C в централната част и до 45°C във вътрешността на страната на юг. Есента и зимата обикновено са дъждовни и ветровити, но има и слънчеви дни, а температурите рядко падат под 5°C. Сняг обикновено вали в планинските области на север. Средните годишни температури са 13°C на север и 18°C на юг. Климатът в Мадейра и Азорските острови, поради тяхното разположение в Атлантическия океан, е дъждовен и влажен.
Освен Тежу, другите големи реки в Португалия са Дуеро, Миньо и Гуадиана, които също като Тежу извират от Испания. Друга важна река е Мондегу, която извира от Сера да Ещрела.
Изключителната икономическа зона на Португалия заема площ от 1 727 408 квадратни километра. Това е третата най-голяма изключителна икономическа зона в Европейския съюз и 11-тата най-голяма в света.
Заради хилядолетията човешко обитание на територията на Португалия, от ранната растителност е останало много малко. Защитените територии в Португалия включват един национален парк, 12 природни парка, девет природни резервати, пет природни забележителности и седем „защитени пейзажи“, които включват национален парк „Пенеда-Жереш“ и природен парк „Сера да Ещрела“. Тези естествени среди са оформени от разнообразна флора и включват различни видове бор, кестен (Castanea Sativa), корков дъб (Quercus suber), каменен дъб (Quercus ilex), португалски дъб (Quercus faginea), евкалипт (Eucalyptus globulus). Всички те са високо ценени заради високата си стопанска стойност. Лаурисилва е уникален вид субтропични дъждовни гори, срещащи се в няколко области на Европа и света: на Азорските острови, и по-специално на остров Мадейра, има обширни ендемични гори лаурисилва, защитени в природни паркове.

Фауната се състои предимно от характерни за Европа видове, в това число лисица, язовец, иберийски рис, иберийски вълк, дива коза (Capra pyrenaica), дива котка (Felis Silvestris), заек, невестулка, пор, хамелеон, мангуста, цибетка, кафява мечка и много други. Португалия е важна спирка за прелетните птици, особено около нос Сао Висенте и планината Мончике, където хиляди птици почиват по пътя си от Европа към Африка (през есента) или обратно (през пролетта). Повечето видове птици се събират заедно на Иберийския полуостров, тъй като тя е най-близката спирка между Северна Европа и Африка. Около 600 вида птици се срещат в Португалия (по време на гнездене или на миграция), и всяка година биват регистрирани нови гнездящи видове. Архипелагът на Азорските острови и Мадейра е преходни спирка за американски, европейски и африкански птици, докато над континентална Португалия преминават предимно европейски и африкански видове. В Португалия се срещат над 100 вида сладководни риби, вариращи от гигантски европейски сом до малки и ендемитни видове. Някои от тези редки и специфични риби са силно застрашени поради загубата на своите местообитания, замърсяване и засушаване. Западното крайбрежие на страната е изключително богато на хранителни вещества, което прави разнообразието от риби огромно, а популациите им — едни от най-големите в света. Присъстват и биолуминесцентни видове, като светещия планктон. Има и голямо разнообразие от насекоми.

Стопанство:
Португалия е индустриално-аграрна страна. Добива се волфрам, пирит, олово, уран, калай, мед. Силно развити отрасли са текстилна, шивашка, обувна, керамична и корабостроителна промишленост, както и автомобилостроене, електроника, машиностроене, химическа промишленост. В селското стопанство работят 11,5 % от заетите. Отглеждат се лозя, цитруси, зеленчуци, маслини, зърнени и др. Добре развито животновъдство — едър рогат добитък, овце, кози, свине. Риболов и преработка на морски продукти.БВП 159 млрд. USD (2000): селско стопанство 4 %, промишленост 36 %, услуги 60 %. Добив на волфрамов концентрат, пирит, уранова, калаена руда, желязна руда, въглища, каолин; корк (на I място в света). Текстилна, хранително-вкусова (вино, зехтин, рибни консерви) промишленост. Черна и цветна металургия (мед, калай, алуминий), машиностроителна (кораби), електротехническа, химическа, нефтопреработваща, нефтохимическа, циментова, порцеланово-фаянсова, керамична промишленост. Цитрусови, маслинови насаждения, лозя. Пшеница, царевица, ръж, картофи. Едър и дребен рогат добитък, свине. Риболов. Туризъм. 2850 km жп линии, 68 732 km шосета, 80 km петролопроводи, 700 km газопроводи, 1,1 млн. бр.р.т. търговски флот, 66 летища.

Население:
9 927 хил. жители. Гъстота - 108 жит. на кв. км. Естествен прираст 1,5. Средна продължителност на живота — мъже - 72 г, жени - 79 години. Населението на Португалия е относително етнически еднородно - 99% са португалци и 1% испанци. В езиково, етническо и религиозно отношение, Португалия е една много еднородна държава. Португалският език се говори навсякъде, като само в селцата в област Miranda do Douro се използва характерен астурски диалект на португалския.

Национален флаг:
Знамето на Португалия се състои от националния щит пред жълта армилярна сфера на фона на две вертикални ивици – зелена и червена. Този дизайн е официално приет на 30 юни 1911 г., заменяйки стария герб на конституционната монархия.
Зеленото символизира надежда, а червеното кръвта на загиналите в името на държавата. Армилярната сфера е важен астрономически и навигационен уред за португалските моряци и символизира един от най-важните периоди за Португалия – епохата на великите открития. Националният щит, седящ на преден план, е един от най-важните и най-стари символи на Португалия. Той е присъствал в почти всички знамена на държавата досега.‎

Забележителности в Португалия:

Басилика до Росарио:
Басилика до Росарио е един от популярните храмове на Дева Мария по света, който се намира в португалския град Фатима.
Басилика до Росарио е издигната в чест на явилата се през 1917 г. на три овчарчета Дева Мария. Видението се случва на около 1,6 км от Фатима, на пасището Долината на Ирене. Според легендата Дева Мария казала на Лусиа Сантос и двамата й братовчеди, че страда заради сражаващата се и обляна в сълзи Европа.
Видението се появява отново през следващите шест месеца и привлича все по-голяма тълпа, но само децата можели да видят и чуят Дева Мария. При последното появяване на видението на 13 октомври около 70 000 души разказват, че са видели буреносни облаци и снопове светлина, спускащи се към земята.
Основите на Басилика до Росио са поставени на 13 май 1928 г., а освещаването на сградата е през 1953 г. Базиликата и гробовете на тримата свидетели на видението са на едно и също място. Високата 65 метра централна кула на Басилика до Росарио общува с небето. Сградата на базиликата е характерна с осеяните с мраморни колони пътеки и картини на Дева Мария, които красят всяка страна на предния й вход. Посредством колонада, основната постройка се свързва с болницата и манастира към базиликата, както и с поредица други сгради. Удивителни са петнадесетте олтарника, които са посветени на тайните на броеницата.
През 1970 г. Ватикана дава своето одобрение легендата от Фатима да бъде приемана като част от християнската история. Когато папата е на посещение в Басилика до Росарио пред базиликата могат да бъдат преброени над 1 млн.души. Най-популярните дати за посещение на Басилика до Росарио са всяко 13-то число на месеца от май до октомври.

Бежа:
Бежа е красив португалски град, разположен върху един хълм. Градът е столица на селскостопанската провинция Байшу Алентежу, намираща се южната част на Португалия.
Бежа съществува от дълбока древност. През римската част от своята история той е известен под името Пакс Юлия, като името му е дадено от Юлий Цезар. През годините Бежа е нападан и превземан от различни завоеватели.
Мюсюлманите владетя града от VIII век до XIII век, когато християните успяват да им отнемат властта. Заради постоянните конфликти, които предизвикват неговите земи, Бежа е почти напълно разрушен. Размириците продължават чак до XIX век, когато са бушували Наполеоновите войни на полуострова.
Над самия град се извисява внушителен замък от XIII век, построен върху останки от римски и мавърски укрепления. Централната му кула със своите 40 м височина е най-високата в Португалия и от върха й се открива спираща дъха гледка към Бежа. Друга забележителност на града се намира край замъка – бялата църква „Сан Амаро”. Този религиозен дом е една от малкото запазени предромански сгради в страната. Тя притежава чудесна колона от VII век, впечатляваща с инкрустираните си птици, нападащи змия.
Друга забележителност с религиозен статут е църквата „Св.Андрей”, датираща от XVI век. В църквата „Дева Мария” пък може да бъде видяна чудесната дърворезба от XIII век, наричана с името „Арворе де Жесе”.
Красотата на Бежа се дължи на неговата старинност, която е запазена защото през годините градът не се е разраствал и е успял да съхрани оригиналния си вид. Разхождайки се по калдъръмените улички, човек става свидетел на мавърските традиции, на които е подчинена градската архитектура.
Безспорно най-голямата забележителност на Бежа е музеят „Музеум де Райня Д.Леонор”. Помещава се в сградата на бивш манастир и е обявен за национален паметник. В него се съхраняват много съкровища. В архитектурата на музея впечатление правят готическите решетки, а камбанарията и купола му придават романско звучене на архитектурата му.
С музея е свързана една история. Тя разказва, че в него през XVII век е живяла монахинята Мариана Алкофорадо, която пада в плен на любовта – влюбва се в елегантен френски офицер, на когото е написала пет пламенни любовни писма. Те биват публикувани и предизвикват всеобщо удивление във Франция.

Евора:
Разположен върху ниска хълмиста местност, Евора е перла в историческата съкровищница на Португалия и отличен пример за архитектурата на португалския златен век. Този град-музей се намира в близост с границата с Испания, в южната част на страната, и принадлежи към областта Алентежу. В градския пейзаж на Евора се наблюдава уникална смесица на културни влияния, които напомнят за мавърското, испанското, античното и средновековно минало през вековете.
Евора остава незасегнат след голямо земетресение през 1755 г. и това е причина неговите архитектурни бижута да се запазят и до днес. Благодарение на това, със своите около 4000 ценни сгради, старият град в Европа е обявен за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО. В самия град се влиза през порта в мощни и вече доста стари крепостни стени.
Евора е град с над 2000-годишна история. Той е бил част от Римската империя и тогава е бил познат под името Либералитас Юлия. За този период от историята на града са съхранени внушителен акведукт и руини от римски храм. Римският императорски храм в Евора е най-запазеният подобен паметник на територията на страната. Храмът е издигнат в чест на богинята на лова Диана, като днес от него могат да се видят впечатляващите 14 коринтски колони, както и част от антаблемана. Следват векове на мавърско влиние, а през XII век Евора се радва на своя средновековен разцвет. Градът е бил седалище на няколко португалски владетели.
Сред историческите бижута на Евора се нарежда и изящната готическа църква „Саъ Жоау Еванжелиста”, построена през 1485 г. Туристическата обиколка на Евора минава през площада „Вашку да Гама”, както и през централния площад "Праса". Градът може да се похвали и със своята готическа катедрала, която е построена през XIII век. Тя е най-добре запазената романска църква в Португалия.
Запазеният в Евора от римската епоха акведукт Агуа де Прата, е построен в периода 1531 г.-1537 г. и разполага с огромни арки. В единият му край са пристроени къщи, магазини и кафенета.

Ещорил:
Ещорил е крайбрежен град в Португалия и е разположен на 15 км от столицата Лисабон. Населението на Ещорил е около 25 000 жители. Най-известната забележителност е Ещорилското казино – едно от най-голямото в Европа. По улиците на града подобно на Монако се провежда кръг от Формула 1. В Ещорил се е намирала и резиденцията на Хуан де Борбон - един от претендиращите за испанския трон през 20 век.

Кастело де Сао Хорхе:
На най-високия от седемте хълма на Лисабон се извисява живописно кацналият Кастело де Сао Хорхе. Комплексът обхваща както замъка, така и останки на оригиналния кралски дворец.
Със своето стратегическо местоположение Кастело де Сао Хорхе е изключително ценен заради спиращите дъха гледки, които се разкриват от него, и най-вече от най-известното му място за наблюдение – Древния прозорец. Кулата на Одисей пък е снабдена с телескоп и също е идеално място за любителите на градски и природни пейзажи.
В миналото на върха, на който днес се издига Кастело де Сао Хорхе, се е издигала крепост, която е пазела реката. Тя била под властта на римляни, вестготи и маври преди да стане официално владение на Португалия. Когато през 1255 г. Лисабон е обявен за португалска столица, замъкът Кастело де Сао Хорхе е избран за кралски дворец. Името си замъка получава през 1371 г. след като крал Хуан I го посвещава на Сейнт Джордж. За съжаление Кастело де Сао Хорхе губи своите позиции поради два основни фактора, сложили пръст в неговата история – новопостроеният замък на река Тежу и пагубното земетресение през 1531 г., както и това през 1755 г.
Възстановителните дейности по Кастело де Сао Хорхе започват през 40-те години на миналия век и благодарение на нея за реставрирани много от оригиналните сгради и характерните за Кастело де Сао Хорхе елементи.


Хотели в чужбина
Резервирай онлайн
Хотели в България
Резервирай онлайн
Полети
Изгодни оферти за самолетни биети
в цял свят
Рент-а-кар
Рзервирай изгодно, пътувай удобно