Италия

Вашата оценка 5 от 1 глас
Италия - прелестната й светлина и пищни пейзажи, изглеждат като изтъкани от романтика, а три-хилядната й история, култура и национална кухня могат да прелъстят всеки един, докоснал се до тях.

Чарът, кокетността и несметните богатства на Италия отдавна са наложили страната като водеща световна туристическа дестинация. На планина, на море или на път, в разглеждане на останките от римско време – Италия предлага огромно разнообразие на своите посетители. Страната е известна не само с римските останки, осеяли територията на страната. Тя е родината на пастата и на кулинарията изобщо, на хубавото вино, на папата, на бохемския начин на живот, или още „ла долче вита”. Италия е предпочитана от туристите и заради приятния й климат – субтропичен, средиземноморски на юг и преходен към умерен на север.

Обща информация

Название:
Италианска република
Площ:
301 338 km²
Столица:
Рим 41°53 8242; с. ш. 12°29 8242; и. д. (G)
Най-голям град:
Рим
Официален език:
Италиански
Население (пребр., 2011):
60 742 397 (на 23-то място)
Гъстота на нас.:
201,57 д./km178;
Управление:
Парламентарна република
Президент:
Джорджо Наполитано
Министър-председател:
Марио Монти
Валута:
Евро (EUR)
Часова зона:
CET (UTC+1)
Интернет домейн:
.it
Телефонен код:
39



География

Италия е разположена на Апенинския полуостров и континенталните области непосредствено на север от него, приблизително до главния вододел на Алпите, както и на Сицилия, Сардиния и редица по-малки острови. Има площ от 301,3 хиляди квадратни километра.

Италия граничи с Франция на северозапад (515 km), с Швейцария (718 km) и Австрия (415 km) на север, със Словения (218 km) на североизток и с анклава Сан Марино (70 km). Бреговата линия на континенталната част на Италия е с дължина 963 km на Тиренско море, 1128 km на Адриатическо море, 795 km на Йонийско море и 415 km на Лигурско море или общо 3301 km. Други 2298 km е общата брегова линия на италианските острови.

Релефът на Италия е предимно планински, като 80% от територията е заета от планини. По северната граница са разположени части от Алпите с най-висок връх Монблан (4 807 m; на границата с Франция). На юг от тях се намира най-голямата равнинна област в страната, Паданската равнина, през която протича река По. По дължината на полуострова е разположена веригата на Апенинските планини с най-висок връх Корно (2 914 m). В южните части на страната има няколко действащи вулкана: Везувий (1 277 m), Етна (3 323 m; на остров Сицилия), Вулкано (500 m; на едноименен остров) и Стромболи (924 m; на едноименен остров).

Освен По, други по-големи реки са Адидже, Тибър и Арно. В централната и южната част на страната реките са маловодни, поради по-сухия климат. В Алпите има няколко големи езера с ледников произход, като Лаго ди Комо, Лаго Маджоре, Лаго ди Гарда, както и запазени в по-високите части ледници.

Климат


Средни температури за Рим
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 4° C 4° C 6° C 8° C 12° C 16° C 18° C 19° C 16° C 13° C 9° C 6° C
максимална 13° C 14° C 16° C 18°C 23° C 26° C 29° C 30° C 26° C 22° C 17° C 14° C

История

Италианската история има основно значение за развитието на културата и обществения живот в Средиземноморието. Още в праисторически времена Апенинският полуостров е арена на важни човешки дейности и затова могат да се намерят интересни археологически местности в много райони на страната — Лациум, Тоскана и Умбрия.



Ранна история
Първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна Италия, е етруската. Тя е била сравнително развита цивилизация, съществувала за неизвестен период от време до формирането на Римската империя. Етруските, които имали собствен бит, език и писменост, в крайна сметка били асимилирани от италийците. В последвалите векове Римската империя започва да набира сили, и постепенно завладява целия Средиземноморски регион. Рим се превръща в "световна столица", и става един от най-големите и богати градове в света. С проникването на християнството се обособяват Западна и Източна римска империя (Византия). Постепенно обаче империята започва да запада, и отслабва под натиска на варварски нападения. Територията ѝ се свива значително. Съществуването на Западната империя е прекратено окончателно с пленяването на императора ѝ Ромул Августул през 476 и неговата абдикация. Това събитие се счита от много историци за началото на Средновековието в Европа.

Средновековие и Ренесанс
Средновековието в Италия се характеризира със децентрализираност и сравнително голямо влияние на Католическата църква. Поелият властта след Ромул Августул Одоакър управлява до 493 година, титулувайки себе си крал на Италия. Управлението му приключва с нападението на остготите, предвождани от Теодорих Велики, което в крайна сметка довежда и до Третата Готическа война (535—554). В нея византийският император Юстиниан I надделява над остготите, но войната опустошава Италия и довежда до още по-голямото ѝ разпокъсване от страна на лангобардите. Техните нападения окончателно потъпкват надеждите на Юстиниан за възстановяване на Западната империя, и разделят Апенинския полуостров на градове-държави и малки деспотии през следващите няколко века.

През 584 се заформя Равенският екзархат, който е под контрола на Византия. Той служи като форпост срещу варваските нападения, но през 751 лангобардите влизат в Равена и екзархатът престава да съществува и византийското влияние е почти напълно елиминирано. По този начин папската институция, макар и слаба, остава единствената форма на власт в Италия. Така започва да се заформя независима Папска държава. Тя бива създадена с помощта на франките, и набира сила по времето на Карл Велики.
Към 1000 година, икономическият възход в Европа и увеличаването на несигурността в сухопътните маршрути довежда до по-голямо търсене на морския транспорт в Средиземно море; така се формират т.нар. морски републики — градове-държави с олигархично управление, издържащи се предимно от търговия и транспорт на стоки. Такива са Генуезката и Венецианската републики. Сравнително по-голямата свобода на населението в тези държави е предпоставка за артистичния и научен подем в края на 14 век.

Все по-отслабващото влияние на Папската държава довежда до преместване на седалището му в Авиньон; по този начин градовете-държави в по-развитата северна Италия стават напълно независими от Свещената Римска империя и започват да се развиват бързо. Италианският Ренесанс възниква в Тоскана, и по-специално във Флоренция, и после прониква в градовете Сиена и Лука. Този период се характеризира със завръщане към ценностите на Античността и внедряването им в изкуството, философията и архитектурата; фокусът на възприятие от страна на ренесансовите мислители се изменя от Бог към човека. Това е и една от първите стъпки към отхвърлянето на теократично-феодалният модел на Средновековието, макар и той да не е толкова разпространен на Апенинския полуостров. Културният разцвет на Ренесанса обаче не е всеобхватен, и само малка част от населението в Италия бива повлияна от неговите идеи. Въпреки това артистичните постижения на италианските творци оказват огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. Такива са сонетите на Петрарка, Владетелят на Макиавели и Декамерон на Бокачо; фреските и картините на Джото, Мазачо, Ботичели, Тициан; разнообразните творби и открития на Микеланджело и Леонардо да Винчи; архитектурните проекти на Андреа Паладио и Брунелески. Същевременно след внедряването на редица научни открития, като например компасът, морските пътешествия стигат до далечни и непознати дотогава земи.

С културното и научно разнообразие на Ренесанса обаче идват и редица проблеми, сред които Черната смърт, и войните за власт между градовете-държави и местните благороднически семейства. Така една след друга избухват редица войни — Италианските войни, които продължават до 1559 година

Период на чужда зависимост
Най-значимата от италианските войни е тази на Камбрайската лига (1508—16), в която се включват (в различни етапи) Венецианската република, Папската държава, Свещената Римска империя, Шотландия, Англия, Миланското херцогство, и други. Отслабената от войните и чумните епидемии Италия в крайна сметка попада под управлението на Хабсбургска Испания (1559—1713) и Хабсбургска Австрия (1713—1796). В тези години централизирана италианска държава на практика не съществува. Към 1790 на Апенинския полуостров и в съседните региони под влиянието на италианската култура съществуват венецианската и генуезката републики, кралствата Сардиния и Сицилия и Папската държава. По-малки независими държави са били Република Лука, Пармско херцогство, Моденско херцогство, Сан Марино и Република Рагуса (в дн. Хърватия). Всички тези държави до 1796 са под индиректен австрийски контрол, а след инвазията на Наполеон от 1796-7 Франция и Австрия си поделят хегемонията над региона. Създаването на сателитни на Франция държави обаче, като Цизалпинската република, поражда първите искри на италианския национализъм. През 1802 година Цизалпинската република е реформирана в Италианска република, а Наполеон се провъзгласява за неин ръководител. През 1805 към нея са включени Венето и Далмация, и републиката се преобразува в Италианско кралство. Междувременно отношенията на папата с Наполеон се влошават дотолкова, че последният бива отлъчен от църквата. Наполеон отговаря на този акт с пълната окупация на папската държава през 1809 и заточението на папа Пий VII във Франция, което трае до 1814.



След битката при Лайпциг през октомври 1813 година краят на наполеоновата империя започва да става очевиден. Италианските държави изоставят съюза си с Франция и се съюзяват с австрийците. През 1814 Наполеон абдикира, а последвалият Виенски конгрес разпокъсва Италианското кралство и връща политическата обстановка на Апенинския полуостров почти такава, каквато е била през 1796. След краткото завръщане на Наполеон на власт (Стоте дни) Жоашен Мюра, ръководител на Неаполитанското кралство, прави опит отново да обедини разпадащата се италианска държава, но както той, така и Наполеон губят своите сражения и започва нов период на политическа разпокъсаност.

Обединение на Италия и създаване на италианската нация
Днешна Италия става национална държава едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на полуострова и Двете Сицилии се обединяват от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния. Архитектът на обединението на Италия е Граф Камило Бенсо ди Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Рим остава още 10 години под властта на папата и се присъединява към Италия на 20 септември 1870 г., с което италианското обединение е окончателно завършено. Днес Ватикана е независима държава, обградена от Италия (също като Сан Марино).

Италианска република (1946 — днес)
На 2 юни 1946 г. се провежда референдум за монархията, след който се създава Италианската република и по тази причина се приема нова конституция на 1 януари 1948 г. Членове на кралското семейство са изпратени в изгнание заради връзки с фашисткия режим и получават правото да се върнат в родината си едва през 2002 г.
Италия е сред страните-учредителки на НАТО и Европейския съюз и взима участие в обединението на Европа, приемайки еврото през 2002 г.

Административно деление

Италия е разделена на 20 региона (на италиански: regioni, реджони, ед. ч. regione, реджоне), 5 от които със специален автономен статут. Автономните региони имат свои парламенти (регионални съвети) и правителства (джунти), които имат пълномощия по въпросите на местното самоуправление. Регионите се делят на 102 провинции.

Регион Адм. център Площ, km² Население
Вале д’Аоста* Аоста 3263 126 000
Пиемонт Торино 25 399 4 401 000
Лигурия Генуа 5421 1 610 000
Ломбардия Милано 23 86 9 642 000
Трентино-Южен Тирол* Тренто 13 607 1 007 000
Венето Венеция 18 391 4 832 000
Фриули-Венеция Джулия* Триест 7855 1 222 000
Емилия-Романя Болоня 22 124 4 276 000
Тоскана Флоренция 22 997 3 677 000
Умбрия Перуджа 8456 884 000
Марке Анкона 9694 1 553 000
Лацио Рим 17 207 5 561 000
Абруцо Л'Акуила 10 794 1 324 000
Молизе Кампобасо 4438 320 000
Кампания Неапол 13 595 5 811 000
Пулия Бари 19 362 4 076 000
Базиликата Потенца 9992 591 000
Калабрия Катандзаро 15 080 2 007 000
Сицилия* Палермо 25 708 5 030 000
Сардиния* Каляри 24 090 1 666

Население
Населението принадлежи към романската езикова група. Населението на Италия е етнически хомогенно, съставено от 94,1% италианци, 2,7 % сардинци, 1,3 % фриули, 0,6 % германци (южно-тиролци) и 1,3 % от други етноси.5 Гъстота - 197 жит. на кв. км. Естествен прираст 2. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 г

Рим
Рим (на италиански Romа) притежава всичко: папата, художници, полента, любовници, поети, политически глупости и владетели. Тук е мястото да се поглезите с удоволствията на ла долче вита: първокласната храна, виното и неизбежното подновяване на гардероба ви.
Рим, или Вечният град, е привличал посетители в продължение на над 2000 години. Това е един от най-величествените и романтични градове в света. Рим притежава атрактивна смесица от грандиозни забележителности и шумен живот. Пазаруване от италианските дизайнери, пухкав сладолед, пенливо капучино и изящни вина са само част от нещата, които може да пробвате.

Смята се, че през април 753 г. пр. Хр. Ромул основава града, след като убил брат си Рем. В следващите векове Рим израснал в силна империя, чийто връх е по времето на Марк Аврелий – 161-180 г. сл. Хр. Точно като древния град и днешният Рим е основан на седем хълма: Капитолий, Палатин, Квиринал, Виминал, Есквилин, Целий и Авентин. Централният район се нарича Кампо Марцио, кръстен на бога на войната Марс. Там са били тренировъчните терени на войската в древността. Там се намират и много от известните забележителности. Други добре познати квартали са Трастевере, на другата страна на река Тибър, и Монти. Малкия Пинето е смятан за най-римския квартал.
Историческият център на града е част от културното наследство на ЮНЕСКО с прелестните си дворци, римски руини, изящни статуи и базилики на хиляди години.

Важна информация:

  • Население: 3,8 милиона жители
  • Валута: Евро (EUR)
  • Из града има обменни бюра (cambio), както и на всички главни гари и терминали на летищата, включително и на гара Термини, което е отворено от 08:00 до 20:00 часа. На някои обменни бюра се плаща и отделна комисионна, както е и в повечето банки. Когато е обявено, че няма комисионна, обикновено курсът не е толкова добър.
АТМ устройствата са из целия град и те приемат най-разпространените дебитни карти. Ако банкоматът ви откаже транзакция, опитайте на няколко други, преди да решите, че проблемът е във вашата карта.
Работно време: Повечето магазини от понеделник до събота отварят в 10:00 и затварят към 19:00. На много места има практикa да затварят за час или два по обяд. Някои бутици и вериги в центъра на Рим са отворени също и в неделя. Най-общо банките са отворени от понеделник до петък от 08:30 до 13:30 и от 15:00 до 16:00 часа. Някои банки следобед са отворени от 14:45 до 15:45 часа.
  • Интернет страници за Рим: www.rome-guide.it, www.romeguide.it, www.virtualrome.com,
www.rome.info, www.romexplorer.com
  • Спешен телефон: 112 (карабинери)
  • Пожарна 115
  • Бърза помощ: 118
  • Полиция 113
  • Туристическа информация
На няколко места около най-посещаваните забележителности има туристически информационни бюра. Там можете да се информирате за всичко, както и да получите безплатна карта на града. Ако ще останете в Рим поне 3 дни, можете да вземете Roma Pass (www.romapass.it). Картата ви дава безплатен достъп до първите два музея или археологически обекти, намаления за всички следващи музеи, както и безплатен достъп до обществения транспорт.
  • Сигурност
Джебчийството е най-честият проблем в Рим. Мъжете трябва да държат портфейлите в предните си джобове или в тези на якетата. Кражбата на чанти също се среща, като се прави от млади мъже, минаващи с Веспа. За да избегнете тази опасност стойте далеч от бордюра и поставете чантата от страната на стената, а не на улицата, а презрамката препашете през врата си. Не оставяйте нищо ценно по маси и столове, откъдето може да го грабнат. Децата винаги са средство за тези престъпления, така че внимавайте. Ако ви наобиколят, изгонете ги. Може да държат парче картон, което им прикрива ръцете, така че казвайте твърдо „не”.
  • Бакшиши
Този обичай се практикува в Италия със замах – много хора разчитат на бакшиши за прехраната си. В хотелите таксата за обслужване, която е от 15 до 19%, ви се добавя към сметката. В допълнение на това е прието да давате на камериерката по 0,50 евро на ден, на портиера (за викане на такси) 0,50 евро и на пиколото от 1,50 до 2,50 евро за носене на багажа ви до стаята. В скъпите хотели тези цифри обикновено се удвояват.
В ресторантите и кафетата, обикновено се добавят 15%, за да покрият повечето такси. Ако не сте сигурни дали това е така, попитайте „È incluso il servizio?”. Добавката на допълнителен бакшиш не се очаква, но е учтиво да оставите евро или две ако сте доволни от обслужването.
  • Език
Ако искате да получите информация на английски език, насочете се към по-младите хора и към хората, работещи край туристически обекти. По-възрастните говорят само италиански. Много вероятно е да ви разберат и на френски, португалски или испански поради близостта им с италианския, но най-вероятно накрая ще получите отговор на италиански.
  • Тоалетни
Тоалетни има близо до повечето забележителности и често имат и служители, както и тези на баровете, клубовете, ресторантите, кафетата, хотелите, летищата и жп гарите.
  • Вода - Много италианци пият минерална вода, когато се хранят. Чешмяната вода също е безопасна. Опасните източници са означени с „ACQUA NON POTABILE”. Ако чешмяната вода тече мътна, то това е само калцият или други минерали, разтворени във водата, защото често идва непречистена от минерални извори.



Забележителности в Рим

Колизеумът
На латински: Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан между 70 и 72 г. и завършен през 80 г. от Тит, като някои допълнителни промени са направени по времето на Домициан (81-96 г.). С възможност да побере 50 хил. зрители, Колизеят е използван за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети. През Ранното Средновековие сградата престава да се използва за представления, а по-късно служи за различни нужди – жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и християнски храм.
Макар че в наши дни е частично разрушен от земетресения и извличане на каменни блокове, Колизеят остава един от главните символи на Римската империя и нейните инженерни постижения. Той е сред най-популярните туристически забележителности на град Рим и продължава да бъде свързан с Римокатолическата църква, като ежегодно на Разпети петък папата води факелно шествие, започващо в района на Колизеума.
Наричан Амфитеатър на Флавиите (Amphitheatrum Flavium) или също Амфитеатър на Цезарите (Amphitheatrum Caesareum), Колизеят е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани, почти на мястото на предишната резиденция на Нерон.
Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон — „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колосео (Колизей само на български) му е било дадено към 8 век заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол — бога на Слънцето, като е добавена подходяща слънчева корона. След това е съборена, за да бъде използван бронзът, от който е направена, и днес е запазен само нейният постамент.
Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизея е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори.
Градът се нуждаел от амфитеатър, тъй като единственият такъв с частична каменна основа е построен от Статилий Тавър през 29 пр.н.е. и е прекалено малък за разрасналия се град. Император Калигула (12-41 г.) започнал работата по нов амфитеатър, но Клавдий (10-54 г.) я спрял, когато станал император. Нерон също отказал да “използва” старото съоръжение на Статилий и предпочел да има свой собствен амфитеатър на Марсово поле.
Смъртта на Нерон през 68 г. слага край на Юлиево-Клавдиевата династия и династията на Флавиите идва на власт. Император Веспасиан е признат от Сената за император през 69 г. Взел властта със сила, той иска да направи политически жест на помирение с римските граждани. Затова им връща по-голямата част от земите, които Нерон е завзел в центъра на града, и започва строежа на Колизея на мястото, където се е намирало изкуственото езеро от резиденцията на Нерон.
Строежът на амфитеатъра отнема десет години. Веспасиан започва работата през 72 г., а неговият син Тит го открива през 80 г. с тържествени игри, които продължават сто дни. В повечето случаи се приема, че сградата е изцяло завършена от Домициан, брата на Тит. Светоний пише, че при откриването на Колизея на арената били показани 5 000 диви животни.
В амфитеатъра — по начало римско откритие, са провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae, чрез наводняване на арената) и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони.
Гладиаторите bestiarii, които се биели срещу зверове, са включени в Ludus Matutinus, наречени така заради сутрешното провеждане. После следват Ludus Gallicus, Ludus Dacicus и Ludus Magnus. Колизеят продължава да се използва четири и половина века. Има доказателства за много промени, допълнения и поправки. Веднъж, през 217 г. горните етажи се подпалват от мълния и за период от пет години игрите са провеждани в цирка. Многото земетресения през 442, 470 и 847 г. също оказват голямо влияние върху стабилността на сградата. Последната гладиаторска битка, според наличните сведения, е проведена през 404 г., а последни ловни сцени — през 523 г., когато Флавий Максим отбелязва с тях своето консулство и е критикуван за големите разходи от крал Теодорих Велики. Постепенно вкусът на публиката се променя, но основната причина за замирането на игрите е военната и финансова криза в западните части на империята, както и многото нашествия на варварски племена в Италия. Никой вече не може да понася огромните разходи, нужни за организиране на представленията, поради което Колизеят престава да функционира. В долината на Колизея са намерени 89 гроба от времето на Диоклециан до това на Теодорих (4-6 век), главно в североизточния край. 63 гроба са намерени в и около амфитеатъра, въпреки че само 56 са нанесени на карта. Тези 56 гроба се намират в групи на три места. 15 от източната страна и 18 от северната са извън площада от травертин около амфитеатъра, който все още се поддържа. Третата група e от 23 гробници от 6 век – те са намерени отвътре в северния портик. Заключението е, че през 5 век цялата област е изоставена, но Колизеят все още е използван. По-късно, когато бил затворен, го използвали за гробище.



Траянова колона
Траяновата колона е издигната през 113 година на Траяновия форум в Рим, в тесен двор зад Базилика Улпия, в спомен на победите на император Траян над даките. Висока 29 м., с диаметър 2,5 м. Състои се от 23 цилиндрични кръга от бял мрамор. В основите ѝ са били положени Траяновите останки. Около нея се ниже в спирална форма, в 24 кръга, барелеф, който изобразява епизодите от войната с даките на император Траян (101 - 102 e 105 - 106 г. пр.н.е.), — барелефът е много ценен за военната археология. Над колоната се е издигала статуя на Траян, заменена в 1588 г. със статуята на Св. Петър.Нарисуваните релефи, чиято дължина е 200 метра, изобразяват военните действия на римската армия в Дакия. Изобразени са военни сцени и битки, потегляне в поход на армии, укрепителни дейности, императорът, който държи речи на войниците, жертвоприношения, посолства и подчинение на победените.

Пантеон
Пантеонът (на гръцки: Πάνθειον „всички богове“) е построен в 27-25 г. пр.н.е. в Рим от Марк Випсаний Агрипа, приятел и генерал на Октавиан Август, като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древния Рим. В последващите десетилетия, храмът на два пъти е напълно унищожаван от пожари и изграждан по различен проект. В съвременния си вид е завършен през 126 година, вероятно по проект на архитекта Аполодор от Дамаск. Сградата е била християнски храм от 7-ми век. Той е най-добре запазената от всички древни римски сгради. Използван е като храм през цялата му история. В една от капелите на Пантеона се намират гробовете на последните италиански крале: Виктор Емануил II, жена му кралица Маргарита и синът му Умберто I, които се поддържат от доброволци на монархическите организации. В Пантеона се намират също така останките на художника Рафаело Санцио, на архитекта Балдасаре Перуци и на музиканта Арканджело Корели.

Римски форум
Римският форум (Forum Romanum, но римляните са го наричали по-често Forum Magnum или просто Forum) е бил центърът, около който Древният Рим се е развивал. Бил е средище на търговията, религията, проституцията, съдебната система.
Структури във Форума
Римският форум включва следните големи монументи, сгради и руини:

Храмове
  • Храм на Кастор и Полукс;
  • Храм на Ромул;
  • Храм на Сатурн;
  • Храм на Веста;
  • Храм на Венера и Рома;
  • Храм на Антонин и Фаустина;
  • Храм на Цезар;
  • Храм на Веспасиан и Тит;
  • Храм на Конкордия;

Базилики
  • Базилика Емилия;
  • Базилика Юлия;
  • Базилика на Максенций и Константин;

Арки
  • Арка на Септимий Север;
  • Арка на Тит;
  • Арка на Тиберий;
  • Арка на Август;



Ростра, трибуната, от която политиците изнасяли речите си на римските граждани.

Куриа, мястото на Римския сенат.

Табулариум

Милиариум Ауреум

Клоака Максима

Колона на Фока е издигната в чест на византийския император Фока през 608 г. и е последната постройка в римския форум, Последният монумент, построен във форума е Колона на Фока.

Галерия Дориа Памфили
Дория Памфили (на италиански: Palazzo Doria Pamphilj) е дворец в Рим, принадлежал на древния аристократичен италиански род Дория Памфили.
Построен е през 1435 г. Монументалната му фасада е в стил рококо. В този дворец е разположена една от най-богатите колекции от живопис от 16-18 век. Събрана е предимно от Камило Памфили, племенник на папа Инокентий X, чийто портрет, дело на Веласкес, също е представен в колекцията. Има творби и на Рафаело, Тициан, Джовани Белини, Пармиджанино, Тинторето, Веронезе и др. Там е картината на Караваджо "Мария Магдалена" и "Почивка на път за Египет", скулптурни портрети на членовете на семейство Памфили и други.

Императорски форуми
Императорските форуми представляват поредица от площади, строени между 46-та година преди новата ера и 113-та година, с обществена, религиозна, икономическа, политическа и историческа значимост както за Римската република, така и за Римската Империя. Те не са част от Римския форум. Първият построен форум е този на Цезар, а най–големият и най–добре запазеният е форумът на Траян.

Циркус Максимус
Циркус Максимус (от латински най-голямата арена, на италиански Circo Massimo) е древна арена за забавления в Рим.
Разположена е в долината между хълмовете Авентин и Палатин. Мястото е използвано за обществени игри от етруските крале на Рим. Първите игри се провеждат по времето на Тарквиний Приск, първият етруски управник на Рим. По-късно Циркусът е бил място за игри и фестивали, повлияни от гърците през 2 век пр.н.е.. За да удоволетвори изискванията на римляните за масови забавления, Юлий Цезар разширява Циркуса около 50 пр.н.е. , след което пистата става с дължина приблизително 600 метра и 225 метра ширина и е побирал около 250 000 зрители (много повече, разбира се, са можели да гледат игрите правостоящи или застанали на съседните хълмове).
През 81 г. Сенатът построява тройна арка в чест на Тит в източния край (да не се бърка с Арката на Тит на Виа Сакра на другия край на хълма Палатин).
Император Домициан свързва новия си дворец на хълма Палатин с Циркуса, за да може по-лесно да наблюдава надбягванията. Император Траян по-късно добавя още 5000 места и уголемява императорската ложа, за да се вижда императора по-добре от публиката.
Най-важното събитие в Циркуса е било надбягването с колесници. Пистата е можела да побере 12 колесници, като двете страни на пистата са били разделени със спина. Спината е била разположена под лек диагонал. По спината се намирали статуи на различни богове, а Октавиан Август издига египетски обелиск. На двата края на спината е било мястото за обръщане, meta, около което колесниците правели опасни завои. На спината е имало подвижни метални делфини, които се навеждали надолу, за да отбележат поредната обиколка. По време на състезанието само една от дванайсетте колесници е стигала до финала; другите се повреждали, разбивали са се в стените или помежду си. Поради това е имало специално назначени хора, които да отстраняват разбитите колесници, развързаните коне и наранените или мъртви състезатели. В началото на пистата е имало специално удължение, на което се нареждали колесниците, за да започнат състезанието. Имало е стартови вратички или карцерес, които задържали състезателите, за да стартират едновременно. По време на състезанието подкупването на съдията, за да промени старта е било честа практика. Цялото състезание е било около шест километра
В настоящето от Циркуса е останало много малко с изключение на покритата с трева писта и спината. Някои от стартовите вратички са оцелели, но повечето от зрителските места ги няма. Материалът без съмнение е използван за построяването други сгради в средновековен Рим. Обелискът е преместен през 16-ти век от папа Сикст V и поставен на площад Пиаца дел Пополо. Разкопките започват през 19-ти век, последвани от частична реставрация, но все още има много неща под земята, които още не са открити. Циркус Максимус има честта да е първата и най-голяма арена в Рим. Зрители се събират за да гледат финала на Световното първенсто по футбол 2006. Циркусът продължава да е център за забавления на римляните. Разположен в центъра на Рим, често се използва за концерти и събирания. За отпразнуването на Световната титла по футбол тук се събират 700 000 човека.

Терми на Каракала
Баните на Каракала са били обществени бани, или терми, построени в Рим между 212 и 216 година, по време на управлението на Император Каракала. Останките от баните са известна туристическа забележителност. Комплексът е бил 225 м. дълъг, 185 м. широк и 38,5 м. приблизителна височина и е можел да побере от 2000 до 3000 човека. Състоял се е от frigidarium (студена стая), tepidarium (средна), и caldarium (гореща стая), както и две palaestra (гимнастически салон за борба и бокс). Специален Акведукт е бил построен за да снабдява баните с вода, който днес е напълно разрушен. Баните на Каракала са били по-скоро център за почивка, отколкото бани. Имали са и обществена библиотека. Като всички други обществени библиотеки в Рим, имало е две отделни и еднакви по размер помещения - за книги на гръцки и латински. Сградата е била отоплявана от hypocaust - подземна система с въглища за затопляне на водата.Баните са отворени за посещения. Достъпът е ограничен до отделни части за да се избегне увреждането на мозаечните подове, въпреки, че уврежданията вече са очевидни.

Фонтан ди Треви
Фонтанът ди Трѐви е един от най-известните фонтани в света и се намира в центъра на Рим. Името му е "Треви", защото свързва три улици (tre vie). Той е построен през 1762 г. от Николо Салви по скица на Бернини. Скулптурите във фонтана са на Пиетро Брачи. В центъра на фонтана е фигурата на бог Нептун, а от двете му страни има по една женска фигура, символи на изобилието и здравето. Смята се, че ако човек хвърли монета в него, някой ден ще се върне отново в Рим. До фонтана е разположена черквата "Св. Викентий и Св. Анастасий", която по желание на папа Йоан-Павел II е дадена за използване от Българската православна църква. От дясната страна на фонтана е разположена една голяма мраморна ваза. Още по времето когато се е строял фонтанът от същата страна е имало една бръснарница. Бръснарят постоянно упреквал Салви, че фонтанът трябвало да се направи иначе, че някоя статуя би стояла на друго място по-добре и т.н. Тогава Николо Салви изработил мраморна ваза точно срещу бръснарницата, и ако застанем точно от мястото където е била разположена ще видим, че тази ваза скрива целия фонтан.



Площад Венеция
Площад „Венеция“ се намира непосредствено до Римските форуми. Тук през 15 век е издигнат дворецът „Венеция“ в стил ранен Ренесанс. Сега дворецът е музей с богата колекция от картини, брюкселски килими, гоблени и сервизи от фин порцелан. Тук се помещава и библиотеката на Института по история на изкуството. На площада е издигнат и паметникът на Виктор Емануел II, обединил Италия през 1870 г. Паметникът е построен от Джузепе Сакони от 1885 г. до 1911 г. и е висок 81 m.

Площад Навона
Площад „Навона“ се намира в Рим, на мястото на древноримска писта за надбягване с колесници, позната като Стадионът на Домициан, от 1-ви век, където римляните са идвали да гледат agones ("игри"). Днешното име на площада вероятно идва от in agone, което след това става nagone и накрая navona, което означава "голям кораб" на италиански.
И до ден днешен е запазена характерната форма на стадион — силно издължена и сплесната елипса. В северния край на площада е запазена и част от врата, намирала се някога на стадиона. Става площад в края на 15-ти век, когато градският пазар е преместен от Кампидолио (Campidoglio). Площад „Навона“ е една от забележителностите на бароков Рим. На него се намират такива архитектурни забележителности като: прочутият Фонтан на четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi, 1651) на Бернини, разположен в средата на площада; Фонтанът на Нептун (1574 г.), намиращ се в северната част на площата и Фонтанът на Мавъра (1576 г.) (в южната част), както и църквата Света Агнеса. На пиаца Навона се намира и една от най-известните "говорещи статуи" на Паскуале, от където е дошла и съвременната дума пасквил.
Традиционният пазар е преместен през 1869 на Кампо деи Фиори (Campo de' Fiori), но на площада се провеждат театрални и костюмни представления, състезания с коне, кориди. От 1652 всяка събота и неделя на август, площадът е ставал езеро в чест на семейство Памфили: състезавали се карети, докато е свирела музика. Тези празненства са продължили до 1866. В наши дни на пиаца Навона се намира посолството на Бразилия.

Площад Испания
Площад „Испания“ (Piazza di Spagna) е един от символите на Рим. Между него и площад Тринита дей Монти (с едноименната църква) се намира монументално стълбище от 138 стъпала, построено по поръчка на френския дипломат Стефан Гефие, за да свързва испанското посолство, което все още се намира там, с църквата отгоре. Понастоящем на стълбата има пазар за цветя; тя е и любимо място за обяд на туристите (вече официално забранено със солидни глоби). Стълбището се подновява непрекъснато, последно през 1995 г.
На площада се намира и фонтанът Barcaccia ("Грозната лодка"). Според легендата папа Урбан VIII поставя фонтана тук, след като е бил впечатлен от лодка, довлечена от наводнение от река Тибър.

Капитолий
Капитолият (на италиански: Campidoglio или Monte Capitolino) е един от седемте хълма на Рим. Намира се в центъра на града, на запад от Форума. Капитолият е неразривно свързан с историята на Рим. Според легендите там близнаците Ромул и Рем са откърмени от капитолийската вълчица. Постепенно от религиозен, хълмът се превърнал в политически център на Рим. На северното му възвишение се намирала твърдината Arx, на чието място днес е построена църквата „Санта Мария ин Арачели“, а на южното – етруският храм на Юпитер, в който той бил почитан заедно със съпругата си Юнона и дъщеря си Минерва, оформяйки капитолийската триада (6 в. пр.н.е.). Храмът е започнат от петия цар на Рим Тарквиний Приск, и е считан за най-големия и красив храм в града. В подножието му – между Курията и храма на Съгласието – се намирал затворът Carcer Mamertinus. Капитолийският хълм е свързан с много забележителни събития в римската история. Брут и другите убийци се заключват в храма на Юпитер след убийството на Цезар; там умира Тиберий Гракх; Откъм река Тибър се издигала прочутата Тарпейска скала, откъдето били хвърляни осъдените на смърт политически затворници. С Капитолийския хълм е свързана и известната легенда за гъските, които спасили Рим. През 3 в. пр.н.е. галите навлизат в древна Италия и обграждат Рим. Имат огромно числено превъзходство. Свещените гъски от храма на Юпитер, намиращ се на хълма Капитолий, усещат пълзящите по стените на града гали и надават крясък, с който събуждат не само заспалите стражи, но и всички жители и така спасяват Рим. През 1537 г Микеланджело оформя по поръчение на папа Павел III на върха на Капитолия красив площад (Piazza del Campidoglio), който е заобиколен от трите страни от два съществуващи двореца и един нов, а отпред е свързан с намиращия се в подножието град с широка стълба (на италиански: cordonata). Днес в дворците е разположен внушителен музеен комплекс - Musei Capitolini - в които се съхраняват много образци от римската култура от различни периоди, включително и статуята на вълчицата с Ромул и Рем.
В една от парадните зали на музея през 1957 г. е подписан Договорът от Рим, считан днес за начало на Европейския съюз.

Стената на Аврелиан
Стената на Аврелиан (на латински: Mura aureliane) е построена около древен Рим при император Аврелиан през 271—275 г. Стената обикаля седемте хълма на Рим, Марсово поле и район Трастевере на левия бряг на Тибър, всичко това с обща площ 13,7 кв. км. Дебелината на стената е 3,4 м, а периметърът ѝ 19 км. Построена е от бетон и облицована с кирпич. Кулите са били разположени на разстояние 100 римски фута (29,6м.) една от друга; общата им бройка е стигала до 383. Височината на стената на Аврелиан не превишава 8 м., при Хонорий през 5 век. тя е почти удвоена. При вратите св. Себастиан (оттам започва Виа Апиа) сега има действащ музей на стената на Аврелиан.



Национален паметник на Виктор Емануил II
Националният паметник на Виктор Емануил II (на италиански: Monumento Nazionale a Vittorio Emanuele II), Олтар на Родината (на италиански: Altare della Patria) или Викториан (на италиански: Vittoriano) е паметник, построен в чест на Виктор Емануил II - първия крал на Обединена Италия, намиращ се в Рим, Италия. Той заема мястото между площад Венеция и хълма Капитолий. Паметникът е проектиран от Джузепе Сакони през 1885 г., а скулптурите за него са дело на скулптори от цяла Италия, сред които е Анджело Цанели. Той е открит през 1911 г. и е завършен през 1935 г. Паметникът е изграден от бял мрамор от Ботичино, Бреша, с характерни стълбища, коринтски колони, фонтани, конна скулптура на Виктор Емануил и две статуи на богинята Виктория върху квадрига. Структурата е 135 m широка и 70 m висока. Когато квадригата и крилатите богини са добавени, височината става 81 m. В основата на структурата се помещава музей на италианското обединение. През 2007 г., е добавен панорамен асансьор към структурата, което позволява на посетителите да се возят до покрива за 360 градусова гледка от Рим. Паметникът привлича голям брой посетители.

Хотели в чужбина
Резервирай онлайн
Хотели в България
Резервирай онлайн
Полети
Изгодни оферти за самолетни биети
в цял свят
Рент-а-кар
Рзервирай изгодно, пътувай удобно