Франция

Вашата оценка 4 от 1 глас
Франция - великолепна по рода си национална кухня, артистично майсторвто, културен престиж, шикозна, съблазниттелна и надменна, старомодна и търсеща новото.


Франция (на френски: France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от западна и югозападна Европа. Територията ѝ е 551 000 кв. км, което я нарежда на 48-мо място в света и на 3-то в Европа след Украйна и Русия. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 4 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 кв. км и население над 2 000 000 души. Това са Мартиника, Нова Каледония, Френска Гвиана (Гиана), Реюнион и Гваделупа.

Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от шенгенското пространство. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е пета в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт, и е най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство.Силната ѝ национална икономика е причина страната също да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, и средната продължителност на живота да е 81 години.Световната здравна организация определя френското здравеопазване като най-доброто в света.Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, като годишно я посещават 82 милиона души.

Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благопрятства нейното икономическо развитие, но е било и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като ЕС, ОССЕ, НАТО, ЗЕС и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. Страната се нарежда на трето място в света по отношение на военен бюджет и ядрен арсенал,а армията ѝ е най-голямата от всички страни-членки на ЕС. Франция е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и разполага с най-големия дипломатически корпус в света след САЩ.

Обща информация

Наименование:
Френска република
Площ:
675 417 km² (на 41-во място)
Столица:
Париж
Най-голям град:
Париж
Официален език:
Френски
Население:
(пребр., 2007) 65 821 885 (на 21-во място)
Гъстота на нас.:
110 д./km²
Управление
Президент Франсоа Оланд
Министър-председател Жан-Марк Еро
Икономика:
БВП (ППС, 2008) 1 792 млрд. € (2 688 млрд. $) (на 5-то място)
БВП на човек (ППС) (номинален) 28 000 €
Валута:
Евро (EUR)
Часова зона:
CET (UTC+1)(2)
Интернет домейн:
.fr
Телефонен код:
33

История

Франция заема голяма част от древната римска провинция Галия. Галите са част от големия народ на келтите, който се формира северно от Алпите. Първата археологическа култура на келтите е културата Ла Тен през първата половина на I хилядолетие пр. Хр. Около 500 г. пр. Хр. келтите започват да се разселват от своите родни места в четири посоки — на запад и северозапад, като заселват цялата територия на днешна Франция и Британия; на югозапад, където заселват днешна Испания, но не цялата; на югоизток келтски племена стигат до Панония, Балканите и дори до Мала Азия; и на юг, където келтските племена се сблъскват с младата римска република. Под въздействието на Рим галите бързо се латинизират. Някои техни селища се превръщат в големи градове, съществуващи и днес. Масилия и Никея (основани от гърците като колонии още през VI век пр. Хр.) са първите градове на днешна Франция - съответно Марсей (Марсилия) и Ница. Римляните основават Лугдунум (Лион), Лутеция Парисиорум (Париж), Толоса (Тулуза), Турнакум (Турне) и др. В тях са построени характерни за римската цивилизация сгради - терми (бани), арки, акведукти (Пон дю Гар — най-известният римски акведукт), амфитеатри. Латинският език се налага повсеместно. За пръв път отделна държава в Галия се формира през 260 година, когато Римската империя е обхваната от дълбока криза. Един римски генерал, който не успява да завземе властта в Рим, организира своя държава в северна и централна Галия със столица в Треверорум (днес Трир). Името му е Постумус и управлява до 269 година. Наследен е от Викторинус (269-271) и Тетрик (271-274). В крайна сметка "Галската империя" е ликвидирана от император Аврелиан. Парадоксално, но именно след този момент съпротивата срещу проникването на германски племена в Галия (алемани и франки) отслабва и такова проникване става факт. Към края на IV век в северна Галия вече има солиден контингент от тези германски племена.

Средновековна децентрализирана Франция

Наследниците на Карл Велики (наречени Каролинги) управляват Западнофранкското кралство, което е значително по-малко. То стига само до Рона и Мьоз, а на север обхваща Фландрия. Бретан отново не е в състава му. Още след смъртта на Шарл I, наречен Плешивия, през 877 година властта на Каролингите отслабва. Неговото наследство е слабо, а от 888 година графът на Париж Одо се обявява за крал и по този начин открива продължителен вътрешен конфликт между Робертините и Каролингите. Още един път в периода 922-936 година. Робертините посягат към кралската титла, но преобладаващо тя е притежание на следващите Каролинги. Робертините имат реална власт в страната и в крайна сметка завземат властта.През 987 година Хуго Капет сваля последния каролингски крал Луи V и поставя началото на нова династия — Капетингите. С клоновете си и с прекъсвания тя управлява до 1848 година. При първите Капетинги Франция не е единна държава и централната власт в лицето на краля не притежава особена сила. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни са Анжу, Аквитания, Шампан, Тулуза, Прованс, Фландрия, Бургундия. По-особено е положението на Бретан, който постепенно е абсорбиран от Франция, както и на Нормандия, завладяна от викингите през 911 година и само номинално под властта на френския крал. Всеки от тези местни владетели е самостоятелна политическа фигура, съществуват двадесетина малки династии, между които има малки съперничества, войни, съюзи и династични бракове. Реалната кралска власт се простира до околностите на Париж, Орлеан и Санс, които образуват кралския домен. Слабостта на кралската власт във Франция води до мащабно проникване на чуждо влияние във френската територия. През 1066 година нормандските викинги завладяват Англия (Уилям Завоевателят) и така Англия придобива първото си владение във Франция.Най-голяма сила средновековната кралска власт във Франция постига при управлението на Филип IV Хубави (1285-1314). Той създава модерни финанси и хазна, отменя някои феодални повинности и се опитва да организира платена армия. Още при Луи IX се появяват нови важни институции като Кралският съвет и съдилищата (парламенти), начело с върховния съд (Парижкия парламент). В кралските земи платени чиновници, а не аристократи, движат държавните дела. Филип създава още един орган на власт — Генералните щати (1302). Това е събрание на съсловията във Франция (свещеници, аристократи и останали), което може да взема важни решения, но най-вече отпуска пари за политиката на краля. Голям успех на Филип IV е унищожаването на ордена на Тамплиерите — държава в държавата (1307), както и преместването на седалището на папата от Рим в Авиньон (1309), където папите резидират 70 години и са под контрола на френския крал.

Френска революция

Възкачилият се на трона Луи XVI не управлява по-добре от дядо си Луи XV. Паралелно с упадъка на абсолютистката система в Европа се заражда Просвещението, което намира стабилна почва във Франция. Основните му идеи са по-рационалното мислене, лишено от суеверия, отхвърляне на църковните догми и премахване на църковната хегемония върху обществото. Идеите на Жан-Жак Русо, Волтер, Шарл дьо Монтескьо и Дени Дидро оказват голямо влияние върху представите за държавно устройство. Междувременно Франция се сдобива с нови територии в Северна и Южна Америка, Африка и Азия, но голяма част от френския народ продължава да негодува от високите данъци и други социални проблеми. На 14 юли 1789 година недоволството достига своя връх със щурмуването на Бастилията — затвор-крепост в Париж. Този ход бележи началото на Френската революция, която е повратна точка в развитието на Франция и оказва огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. Монархията е свалена, кралят и кралицата — екзекутирани, заедно с десетки хиляди други французи.

Реставрацията, Юлската монархия, Втората република

След Наполеон властта поема Луи XVIII, брат на Луи XVI, който управлява от 1815 до 1824 година, когато умира. Наследен е от другия си брат, Шарл X. Той управлява само 6 години, до 1830 година, когато избухва Юлската революция. Вместо да стане конституционен крал, той избира да напусне страната. Престолът е зает от братовчед им, Луи-Филип. Той се стреми към придържане към Конституцията и заради свободното разхождане сред народа е наричан "кралят-буржоа". Въпреки това, на 24 февруари 1848 година парижани нахлуват в двореца Тюйлери. Обявена е Втората Френска Република.

Третата република и световните войни

Първи президент на Франция е Адолф Тиер, който има за задача да стабилизира страната след тежкото поражение от Прусия.
Вторият президент на Третата република (от 24 май 1873 до 30 януари 1879 година) е Мак Махон, френски маршал от ирландски произход.
Въпреки че е измежду победителите от Първата и Втората световна война, Франция понася тежки материални и човешки загуби. По време на Втората световна война в Южна Франция действа т.нар. Режим на Виши, който подпомага активно нацистка Германия.

Четвърта и пета република

От 1958 политическият режим е президентска република (петата република), която е по-стабилна от предишната парламентарна демокрация.
Помирението и сътрудничеството с Германия в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на Европейския съюз.

Административно деление

Франция е разделена на 27 региона, които от своя страна са подразделени на 101 департамента. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 21 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. Корсика, а останалите 5 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа автономия, но имат някои административни права — могат да налагат собствени данъци и да водят собствен бюджет.
Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4 035 кантона. Кантоните са разделени на 36 682 общини.
Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици.
Освен изброените по-горе административно-териториални единици Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острова в Индийския и Тихия океан — Клипертон, Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Басас да Индия и Тромелин.

География

Франция е разположена в западната част на континентална Европа. На юг граничи с Испания, Монако и Андора, на югоизток с Италия, на изток с Швейцария и Германия, на североизток с Люксембург и Белгия. Има излаз на Средиземно море и Атлантическия океан. Франция е отделена от Великобритания чрез Ламанша, но е свързана с нея чрез подземен тунел. Общата площ на френската държава, вкл. с отвъдморските територии и департаменти, възлиза на 674 843 кв. км. От тях на европейската част се падат 551 695 кв. км. Държавните граници възлизат на 4082,2 км, разделени по следния начин:

  • В Европа — Испания (623 км), Белгия (620 км), Швейцария (573 км), Италия (488 км), Германия (451 км), Люксембург (73 км), Андора (56,6 км) и Монако (4,4 км).
  • В Южна Америка (Френска Гвиана) — Бразилия (673 км) и Суринам (510 км)
  • В Карибско море (Сен Мартен) — Холандски Антили (10,2 км)

Икономика

Разнообразният климат оказва влияние върху специализацията на селското стопанство. Франция заема водещо място в Европа по производството на пшеница, мляко, месо, картофи, захарно цвекло и грозде. Страната има традиции в шивашката промишленост. Световноизвестни са френските вина, мебели, порцеланови, бижутерийни и парфюмерийни изделия. Развито е производството на автомобили („Ситроен“, „Рено“, „Пежо“), на самолети, ракети, кораби.
При Сен Мало е построена първата в света електроцентрала, която използва енергията на приливите и отливите.

Париж

Париж (Paris) възбужда всички сетива, настояващ да бъде видян, чут, докоснат, усетен на вкус и мирис. От романтичната Сена до просторните многоцветни пейзажи и селските типове в кафенета, водещи монолози за чесъна или по-изтънченото поведение на Джери Люис, Париж е същината на всичко френско. Вгледайте се в булевардите, галени от нежен бриз, обсипани с внушителни паметници, велики произведения на изкуството и магически светлини. Насладете се на невероятния вкус на сирената, шоколада, виното и морските деликатеси. Почувстайте как вятърът гали лицето ви, докато се движите с ролери през Бастилията или усетете пристъпа на страх и удоволствие на върха на Айфеловата кула.
Легендарният „град на светлините” или ”град на любовта”. Париж се смята за един от най-романтичните градове в света. Независимо дали сте художник, бизнесмен или турист, ще се насладите на дългите разходки от Монмартр до Картие. Минавайки през някои от най-изящните римски и средновековни паметници, рано или късно ще приключите в някое кафене на моста Пон Ньоф или в някой моден магазин в района на Маре.
Както Ню Йорк или Лондон, Париж е несравним. Веднага щом започнете да разглеждате най-посещавания град в света, ще се почувствате сякаш сте в музей на открито. Няма да видите много от келтските корени на столицата, но ще можете да се насладите на архитектурното великолепие, което ви връща в XII в., когато започва строежът на невероятната катедрала Ротердам. По това време мочурищата, формирали днешния квартал Маре, са отводнени и Сорбоната отваря врати. Величието на Париж е изградено през XVI в. по време на Ренесанса. Версай става резиденция на Луи XIV, чието разхищение слага началото на френската индустрия за луксозни стоки.
А през XIX в. Наполеон избрал Барон Хаусман да развие модерен Париж с дълги булеварди, красиви сгради и страхотни паркове, които правят града уникален и до днес. Нищо чудно че Париж е известен с неокласическата си архитектура и влиянието си в модата и изкуствата. Разходка пеша е най-добрият начин да разгледате кварталите на града, неговите стари центрове, гробища и красиви паркове. Пълно е с хиляди туристи, но градът е успял да запази автентичния си вид с места като Монмартр – добър за тур, или Шанз Елизе с неговото легендарно фоайе. Тези, които обичат по-изисканите райони трябва да отидат в Маре, Картие или Канал Сен Мартен. Ако харесвате галериите, музеите или известните кабарета като Фолие Берже, Париж има всичко, за да сбъдне мечтите ви. Не е толкова силен като Ню Йорк или Лондон, но комбинацията от историческото наследство и уникалното френско докосване правят града единствена по рода си дестинация.

Важна информация:
  • Население : 2,8 милиона жители
  • Валута: Евро
  • Работно време: Повечето музеи не работят по един ден в седмицата, обикновено вторник, и на официалните празници; като часове работят от 9:20 до 17:00 часа. Някои музеи, особено по-малките, затварят за обедна почивка от 12:00 до 14:00 часа. Много от музеите са отворени и в събота.
Най-общо офисите работят от 9:00 до 17:00, от понеделник до петък., но не разчитайте на това – винаги първо се обаждайте.
Големите магазини отварят между 9:00 и 10:00 и работят до 18:00 или 19:00, без обедна почивка. Някои магазини, особено държаните от емигранти работят от към 8:00 до към 20:00 часа. В някои малки магазини обедната почивка може да продължи до три часа, като започва от 13:00. Неделите и официалните празници магазините са затворени. Големите магазини имат ден, в който работят до 21:00 ч. Супермаркетите имат различно работно време в зависимост от квартала, в който се намират. В неделя затварят в 20:00, 21:00 или 22:00 ч.
  • Интернет страници за Париж: www.parisinfo.com, www.paris.org
  • Спешен телефон: 112
  • Пожарна 18
  • Полиция 17
  • Туристическа информация: Rue des Pyramides 25, Metro 714 Pyramides, тел: +33 (0)892 68 30 00
  • Уебсайт: www.parisinfo.com

Какво трябва да знаете?
  • Поща
Може да с купите пощенски марки от будките и инфо-пунктовете. Централната поща при Лувъра е отворена денонощно.
  • Език
Много хора разбират английски. Говори се че всеки, който живее в 6-ти район, говори английски. Това е така повече сред младите хора, отколкото сред възрастните. Английският език е като естествен в туристическите обекти като музеи, хотели и ресторанти.
  • Бакшиши
По закон във всички сметки се слага такса за обслужване, което означава, че бакшишът е включен. Обикновено се дава и нещо допълнително както следва: за пиколите от 1 до 1,50 евро; за камериерките по 1,50 евро на ден. Не е задължително да давате бакшиш на консиержа, портиера или някой друг, освен ако не им ползвате услугите. По кафенетата и ресторантите бакшишът е включен в сметката, но може да оставите по нещо. На такситата давайте по 12%-15% от сметката на апарата. По ресторантите и театрите на гардеробиерите давайте поне по 75 цента на дреха. В тоалетните оставяйте по 30 цента, на фризьорите по 15% от сметката и не забравяйте да дадете и на човека, който ви мие косата или на маникюристката по 1,50 евро. На гидове на групи нормалният бакшиш от 75 цента до 1,50 евро.


Забележителности в Париж:

Айфеловата кула
е метална решетъчна кула, разположена на Марсово поле в Париж, превърнала се в един от най-популярните символи на Париж и Франция и една от най-известните конструкции в целия свят. Най-високото съоръжение в Париж, кулата е и най-посещаваният срещу заплащане паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. Наречена по името на своя създател Густав Айфел, тя е построена като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г.
Айфеловата кула е с височина 324 m, приблизително колкото 81-етажна сграда. Тя е най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 година, когато е изместена от тази позиция от Крайслер Билдинг в Ню Йорк. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 година Виадукт Мийо.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти.

Триумфалната арка
(на френски: Arc de Triomphe) е сред най-известните монументи в Париж.
Тя е разположена в центъра на площад „Шарл дьо Гол“, в западния край на прочутия бул. „Шанз-Елизе“. Съществува и по-малка триумфална арка, която се намира западно от Лувъра. Построена е в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните на Първата френска република и Наполеоновите войни (1789-1815). Имената на всички френски победи и генерали са изписани върху вътрешните и външни стени на арката, а под свода лежи гробът на незнайния воин от Първата световна война. Строежът започва по времето на Наполеон Бонапарт - 1806 г., и завършва през 1836 г. Мястото, на което е построена Триумфалната арка, е наречено „Площад на звездата“ (Etoile) заради многото булеварди, които водят началото си оттук. Вътре в арката има малък музей, документиращ историята ѝ.
Триумфалната арка е свързващо звено от Историческата ос (Axe historique) - поредица от монументи, която започва от Лувъра и завършва до Голямата арка на пл. „Дефанс“. Проектирана е от Жан Шалгрен през 1806 г., като иконографите изобразяват голи френски младежи, борещи се срещу облечени в ризници немски войници. Сюжетът дава пример за изграждането и на други обществени паметници с патриотични послания. Триумфалната арка е висока 50 метра и широка 45 метра. Големият свод е с височина 29,19 метра и ширина 14,62 метра, а малкият свод е висок 18,68 метра и е със ширина от 8,44 метра. Тя е втората най-голяма триумфална арка в света след Триумфалната арка в Пхенян. Дизайнът е вдъхновен от римската Арка на Тит. Триумфалната арка е толкова колосална, че 3 седмици след парада на победата в Париж през 1919 г. Шарл Годфроа прелита с неговия самолет „Нюпорт“ през свода на арката, като събитието е записано на кинолента.

Консиержи
Консиержрѝ (на френски: La Conciergerie) е бивш кралски замък и затвор. Намира се в самия център на Париж, на западния край на Ил дьо ла Сите, недалеко от катедралата Парижката Света Богородица. По време на Френската революция стотици революционери са заключени зад стените на Консиержри и впоследствие осъдени. Замъкът е част от комплекса Пале дьо Жюстис (Palais de Justice, Съдебен дворец), в който са разположени различни общински служби, съд и прокуратура. От времето на Капетингите са се запазили само 2 здания — кралският параклис Сент Шапел и замъкът Консиержри. Днес и двата архитектурни паметника са преустроени в музеи.

Лувърът
Лувърът (на френски: Le musée du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е един от най-посещаваните и известни музеи в света. Сградата, която в миналото е била кралски дворец, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.
За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793, по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век. Първият замък на това място е издигнат от Филип II през 1190 като крепост, защитаваща Париж срещу набезите на викингите. Шарл V го превръща в дворец, но по времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и отново издигнат. Основите на първоначалното укрепление днес могат да се видят под залата на Кариатидите. Завършването на оставащата част от двореца е започнато през 1546 и е в ренесансов стил. Голямата галерия е построена по времето на Анри IV и е с дължина над една миля, достигайки сто фута ширина. Анри IV слага начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на сградата. Клод Перо (1665 - 1680) построява източното крило. При управлението на Наполеон III по двореца все още се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до 1878 г. Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни. Дълго време управляван от френската държава, наскоро Лувърът получава права за самоуправление, за да може по-добре да се справи с растежа си. Залата с Мона Лиза в Лувъра. Сред хилядите безценни картини се отличава Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки. Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935, запълва самостоятелна зала. Тя съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги. Освен художествени, в Лувъра се провеждат и археоложки, исторически и архитектурни изложби. Музеят притежава и голяма колекция от мебели. Най-значимата скорошна промяна във външния вид на музея е проектът „Grand Louvre“ на архитекта Йау Минг Пей, реализиран със сътрудничеството на тогавашния президент Франсоа Митеран. Отворено е северното крило на зданието, което дотогава се е ползвало за правителствени служби, а в центъра на двореца е поставена стъклената пирамида. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен отново за посещения през 1989 г.В музея е разрешено снимането с фотоапарати и камери при условие, че не се използват светкавици

Музей Орсе
Музея Орсе (фр. Musée d'Orsay) e музей в Париж (Франция), разположен на левия бряг на река Сена и открит на 1 декември 1986 г. В музея са изложени творби на френското изкуство от периода 1848 до 1914 г., които включват картини, скулптури, декоративни предмети и фотографии. В него се намира и една от най-богатите колекции на произведения на импресионисти. Сградата на музея е била построена като железопътна гара за Орлеанската железопътна компания в навечерието на Световното изложение през 1900. В периода 1900-1939 г. тя е служела като крайна гара за линиите обслужващи юго-източна Франция.
След 1939 г., поради електрификацията на железопътните линии и удължаването на влаковите композиции, пероните на гарата стават къси и не могат да бъдат адаптирани към новите изисквания. Тя започва да се използва единствено за връзка с предградията на Париж, а част от нея се превръща в пощенски център по време на Втората световна война. На 1 януари 1973 затваря врати и хотелът на гарата.
През 1977 г. френското правителство решава да преобразува сградата в в музей, който е официално открит на 1 декември 1986 г. от президента на републиката Франсоа Митеран.
Монмартър
На френски: Montmartre, от латинското: Mons Martyrtum, което означава „Планината на мъчениците“ е хълм в 18-ти арондисман на Париж, висок около 130 м. Прочут е с красивата си архитектура и с това, че през 19-ти и 20-ти век мнозина известни художници са работили там, като например Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Амедео Модиляни, Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, Салвадор Дали.
Името си Монмартър дължи на смъртта на тогавашния парижки епископ и настоящ светец покровител на Франция Сен Дьони, който е обезглавен на това място през около 250 година.
Заради височината и ветровете мястото е много подходящо за вятърни мелници. Днес от тях е останала само тази пред входа на прочутото кабаре Мулен Руж (в превод Червената мелница).
На върха на Монмартър се извисява базиликата Сакре кьор (Свято сърце Исусово), построена през 1874 година. От камбанарията ѝ, висока 80 метра, бие една от най-големите камбани в света, тежаща 19 тона. Надолу от катедралата тръгват тесни улички, които отвеждат до площад Пигал — средище на нощния живот в Париж.

„Нотр Дам”
Парижката Света Богородица, наричана още Нотърдам дьо Пари (на френски: Notre-Dame de Paris), е католическа катедрала в Париж. Построена е през 1163-1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена. Повечето скулптурна украса на фасадата, която се смята за една от най-красивите, датира от 19 век. Тук Наполеон I е коронясан като император. Нотърдам буквално означава "Нашата Дама", и е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица, отговарящо например на немското Unsere Liebe Frau / Liebfrauenkirche, италианското Nostra Signora, испанското Nuestra Seňora, полското Nasza Panna и хърватското Velika Gospa. Съществуват много християнски храмове, носещи подобно име.
Катедралата "Парижката Света Богородица" е издигната на остров Сите върху основите на древен римски храм. Идеята за изграждането ѝ е на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта със средства, получени от духовенството, кралят, благородниците, дори и от дребната буржоазия. През 1163 г. папа Александър III полага първия камък и в продължение на близо 2 века няколко поколения архитекти и работници работят по нея. Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.

Пале Гарние
Пале Гарние (на френски: Palais Garnier, в превод: "Дворец Гарние"), известна също като Опера Гарние и Парижката опера, е сградата на операта, която се намира в 9-ти арондисман на Париж.
Построена е в архитектурен стил боз-ар на Площада на операта, в близост до едноименната станция на метрото. След покушението над Наполеон III в сградата на старата опера той решава никога повече да не ходи там и обявява конкурс за построяване на нова опера. Строежът продължава от 1860 до 1875 г. и струва 36 милиона златни франка.
Открита е на 15 януари 1875 г. с официалното име Национална музикална академия. Запазва името си до 1978 г., когато е преименувана в Национален театър на парижката опера. След като Опера „Бастилия“ е завършена през 1989 г. и става първостепенна опера, Националният театър е преименуван на Пале Гарние (по името на своя архитект Шарл Гарние), въпреки че на фасадата на сградата все още стои надписът Национална музикална академия. Днес 2-те опери са комерсиално сдружение, което се нарича Национална опера на Париж.
Пантеонът
Пантеонът (на френски: Panthéon) е гробница на известни личности, намираща се в Париж.
Сред погребаните там личности са:
  • Волтер
  • Жан-Жак Русо
  • Жозеф Луи Лагранж
  • Виктор Юго
  • Лазар Карно
  • Мари Франсоа Сади Карно
  • Емил Зола
  • Луи Брайл
  • Пиер Кюри
  • Мария Кюри
  • Александър Дюма - баща
Тук може да се види и така нареченото Махало на Фуко, поставено през 1851 г. Махалото представлява 27-килограмова сфера, която е закачена на стоманено въже, дълго 67 м. На дъното на сферата има метален шип, който очертава движението на махалото по посипания с пясък под.


Сорбона
Сорбоната (на френски: La Sorbonne) е университет в Париж. Той е считан за един от най-престижните университети в целия свят.
Парижкият университет е един от най-старите в Европа. През годините в Сорбоната са работили такива забележителни учени като Антоан Лавоазие, Пиер, Мария Кюри и много други.
След студентските вълнения от 1968 година Парижкият университет е разделен на 13 университета, всеки от които е наследник на определени факултети и катедри на стария университет. В историческите сгради на Университета се помещават университетите „Париж I - Пантеон-Сорбона“, „Париж II - Пантеон-Асас“, „Париж III - Новата Сорбона“, „Париж IV - Париж-Сорбона“ и „Париж V - Рене Декарт“.

Пер Лашез
„Пер Лашез“ (на френски Cimetière du Père Lachaise) е най-голямото гробище в Париж и едно от най-известните в света. Наречено е на Франсоа де ла Шез, в чиято градина е изградено. В началото на 19 век нови гробища в Париж трябвало да заменят старите. Така били изградени: на север - „Монмартър“, на изток - „Пер Лашез“, на юг - „Монпарнас“, както и разположеното в центъра на града гробище „Паси“. Първото погребение в „Пер Лашез“ - на 5-годишно момиченце - се е състояло на 21 май 1804 г.
Сред погребаните в Пер Лашез са:
  • Пиер Абелар (1079-1142), философ и богослов
  • Жан Ален (1911-1940), френски органист и композитор
  • Мигел Анхел Астуриас (1899-1974), гватемалски писател
  • Карел Апел (1921-2006), холандски художник
  • Оноре дьо Балзак, (1799–1850) френски писател
  • Пол Барас (1755-1829), деец на Великата френска революция
  • Анри Барбюс (1873-1935), писател
  • Жилбер Беко (1927-2001), френски певец, композитор и актьор
  • Винченцо Белини (1801-1835), италиански композитор
  • Юда Бенджамин (1811-1884), американски политик и адвокат
  • Клод Бернард (1813-1878), френски физиолог
  • Сара Бернхарт (1844-1923), френска актриса
  • Жорж Бизе, (1838-1875), френски композитор
  • Софи Бланшард (1778-1819), първата жена професионален балонист и първата жена загинала в авиационен инцидент
  • Роза Боньор (1822-1899), френска художничка на животни
  • Жан дю Брунхоф (1899-1937), френски детски писател
  • Луи Даву (1770-1823), френски маршал от епохата на Наполеоновите войни
  • Клод Жад (1948-2006) френска киноактриса
  • Мария Калас (1923-1977), гръцка оперна певица, чийто прах първоначално е погребан тук; откраднат и по-късно намерен, е разпръснат в Егейско море; празната урна е все още в „Пер Лашез“
  • Жан-Жозеф Карие (1855]-1894), скулптор
  • Густав Келбот (1848-1894), френски художник, импресионист
  • Шарл Месие (1730-1817), френски астроном
  • Джим Морисън, (1943-1971)американски музикант, вокалист на Дорс
  • Едит Пиаф (1915-1963), певица
  • Марсел Пруст (1871-1922), френски писател
  • Пол Синяк (1863-1935), френски художник
  • Оскар Уайлд, (1854–1900), ирландски писател и драматург
  • Жозеф Фурие, (1768-1830), математик и физик
  • Жан-Франсоа Шамполион (1790-1832), „баща“ на египтологията, разшифровал египетските йерогрифи
  • Фредерик Шопен (1810-1849), полски композитор
  • Ернест Шосон (1855-1899), френски композитор
  • Мануел Гарсия (баща) (1775-1832), испански тенор, композитор и музикален педагог

Център „Жорж Помпиду”
„Жорж Помпиду“ (на френски: Centre Georges-Pompidou, пълно название на френски: Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou) е съвременен културен център в Париж, построен през 1971–1977 година по инициатива на френския президент Жорж Помпиду и се намира в 4-ти арондисман. Националсният център за изкуство и култура „ Жорж Помпиду” известен като" Център Жорж Помпиду "," Център Помпиду "или" Бобур център "и разговорно," Бобур " е многокултурно учреждение, намиращо се в квартала „Бобург” четвърти арондисман в Париж, между квартала на Халите и квартала Маре. Центърът е плод на желанието на Жорж Помпиду, тогавашен президент на Република Франция, да създаде в сърцето на Париж оригинална културна институция, изцяло посветена на създаването на модерно и съвременно изкуство, където пластичното изкуство ще съжителства с книги, дизайн, музика и филми. Създаден през 1977 г., Центърът „Помпиду“ вече приема през 2006 г. 6,6 милиона посетители годишно, което го прави 3-та най-посещавана институция във Франция след Лувъра и Айфеловата кула. В рамките на Националния музей на модерното изкуство / промишлен център дизайн той запазва един от трите най-важни колекции на модерно и съвременно изкуство в света, наред с тази на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и Тейт Модерн в Лондон, дом на големи временни изложбени галерии, концертни зали и театри, първата обществена читалня в Европа. От 12 май 2010 г. в град Мец има децентрализиран клон - „Център Помпиду - Мец 2“.


Хотели в чужбина
Резервирай онлайн
Хотели в България
Резервирай онлайн
Полети
Изгодни оферти за самолетни биети
в цял свят
Рент-а-кар
Рзервирай изгодно, пътувай удобно