Аржентина

Вашата оценка 5 от 1 глас
Аржентина - една от най-удивителни латиноамерикански страни. Тя поразява с пленителните си пейзажи и уникални природни богатства. Aтлантическото крайбрежие и заснежени върхове на Андите, необятните равнини на величествена Патагония и спиращите дъха вoдопади Игуасу са само част от този пъстър микс от природна красота - истинска радост за душата на всеки запален пътешественик.

Обща информация:

Площ:
2 777 410 km² (на 8-мо място)
Столица:
Буенос Айрес
Най-голям град:
Буенос Айрес
Официален език:
Испански
Население (пребр., 2009):
42 046 118 (на 30-то място)
Гъстота на нас.:
14 д./km²
Валута:
Аржентинско песо (ARS)
Часова зона:
3
Интернет домейн:
.ar
Телефонен код:
54



Аржентина, официално Република Аржентина е държава в Южна Америка, която представлява представителна демокрация. Простира се на площ от 2 777 410 кв. км и граничи с Бразилия, Парагвай, Боливия, Чили и Уругвай. Намира се в югоизточната част на континента със столица Буенос Айрес. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В административно отношение Аржентина се дели на 23 провинции и 1 автономен град - Буенос Айрес.
Аржентина постига независимост от Испания през 1816 година, като настоящето ѝ управление е федерална президентска република. В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Официален празник на страната е 9 юли. Коренното население са индианските племена мапудунгун кечуа, чаруа, гуарани и други. Официален език е испанският. Президентът се избира на 4 години.

Етимология:

Името Аржентина идва от латински: argentum (сребро). Първите испански завоеватели откриват Рио де ла Плата (Сребърната река). Туземците дават сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от експедицията на Хуан Диас де Солис, който дава наименованието на страната - Аржентина.

История:

Испанска колонизация
Испанските конкистадори ги завоюват в първата половина на XVI век. Едри земевладелци постепенно усвояват страната, използвайки робски труд.

Независимост
След войната за независимост на 9 юли 1816 г. са провъзгласени Съединените щати на Ла Плата, които през 1926 г. се преобразуват във Федерална република Аржентина. Вътрешните борби между оформилите се кланове на олигарси водят до серия от преврати и контрапреврати. От 1930 г. страната се управлява главно от военни.



Ерата на Перон
Най-известният президент Хуан Перон, който е на власт от 1946 до 1955 г., е популярен сред работническата класа и сред бедните аржентинци. Мнозина определят неговото управление като диктатура защото той потушава всякакво противостоене. Режимът му се смята за типичен представител на каудилизма - латиноамерикански политически феномен, лансиращ властта на силна и харизматична фигура. Емблематично лице на неговото управление става съпругата на Перон — Ева Дуарте, влязла в историята като закрилницата на безризите Евита. Популизмът, площадните изяви и личният интерес на Перон към идеите на италианския фашизъм и германския нацизъм затрудняват мнозина изследователи в класифицирането на явлението перонизъм. Факт е, че основаната от Перон Хустисиалистка партия (Партия на справедливостта) и до днес е по-популярна като Перонистката партия. Перон е свален от поредния военен преврат скоро след като жена му Евита умира от рак, през 1955 г. Военни управляват Аржентина от 1955 до 1958 г. и от 1966 до 1973 г. След поредния провал на военните във властта Перон е поканен да се върне от емиграция и отново да оглави страната. Той издържа на власт едва няколко месеца и през 1974 г. умира, след като се простудява при една своя реч от балкона на президентския дворец Каса Росада.
Президент става новата му съпруга — Мария Естела Мартинес де Перон. Управлението ѝ е белязано с икономически хаос и дълбока корупция и приключва с поредния военен преврат през 1976 г. Този военен режим, който управлява страната от 1976 до 1983 г. е един от най-кървавите в историята не само на Аржентина, но и на цяла Латинска Америка, измъчва и екзекутира много аржентински граждани без съд, избити и безследно изчезнали са около 30 000 негови противници. Военната хунта предприема през 1982 г. опит за въоръжено завземане на Фолклендските (Малвинските) острови, които се водят британско владение, въпреки че са до бреговете на Аржентина. Войната с Великобритания завършва с поражение за Аржентина и това до голяма степен провокира падането на хунтата. След като властта на военните пада през 1983 г., Аржентина се връща към демократичното си управление, но е разкъсвана от икономически проблеми. В началото на новия век Аржентина продължава да се опитва да съживи икономиката си.
Едно от условията на мирния преход и оттгелянето на армията от властта е т.нар. "закон за последната точка" (Punto final), който гарантира на военните, че няма да бъдат преследвани за извършеното по време на управлението им. Законът предизвиква негодуванието на близките на жертвите. Разраства се Движението на майките от площад "Май" - организация на майки и роднини на "безследно изчезнали", които всеки вторник демонстрират пред президентския дворец в Буенос Айрес с искане да се изясни съдбата на близките им и да се накажат виновниците за убийствата и репресиите. През последните години започна ревизиране на закона и някои висши офицери от бившата военна хунта бяха осъдени. През 2001-2002 г. Аржентина преживя тежка икономическа криза, която преля и в правителствена. След смяна на няколко президенти през април 2003 г. за нов държавен глава бе избран Нестор Киршнер, бивш губернатор на провинция Санта Круз, Патагония.



География:

Аржентина е разположена в югоизточната част на Южна Америка. Аржентина владее малки острови и източната част на остров Огнена земя. Релефът на страната е предимно равнинен, зает от обширната Лаплатска низина, която включва Гран Чако, Ентрериос и Пампата. Хълмистата равнина Гран Чако е покрита с редки гори, обширни пасища, блата и мочурища. Ентрериос (исп. „междуречие“) е плодородната низина между реките Парагвай и Уругвай. Пампата заема южната част на Лаплатската низина. Тук е и столицата Буенос Айрес. На юг е разположено полупустинното плато Патагония. Западните части на Аржентина до границата с Чили са заети от планинските вериги на Андите с най-висока точка връх Аконкагуа (6960 м), който е втори по височина континентален връх след Еверест.

Климат:

В по-голямата част от Аржентина преобладават умерени температурни условия, с изключение на малки тропически райони на североизток и субтропичния Чако на север. В Буенос Айрес температурите варират между 20° и 30°С през януари и от 8° до 15°С през юли. В Мендоса, в предпланинските райони на Андите на запад средната температура варира между 16° и 32°С през януари и 2° до 15°С през юли. Значително по-високи температури преобладават около Тропика на козирога на север, където достигат до 45°С. По високите части на Андите, Патагония и Тиера дел Фуего обикновено е студено. В западната част на Патагония температурите през зимата са средно около 0°С. В повечето области по атлантическото крайбрежие обаче оказва смекчаващо въздействие върху температурите.
Валежите в Аржентина са характерни с големите си регионални различия. Повече от 1520 мм дъждове падат годишно в най-северните части на страната, но климатът постепенно става по-сух на юг и запад. В района на Буенос Айрес годишните валежи са около 950 мм. В района на Мендоса показателите са 170 мм.



Държавно устройство:

Федеративна република /от 1853 г./ , начело с президент, избиран за 4 години. Законодателен орган - Национален конгрес, състоящ се от Сенат /72 членове/ и Палата на депутатите /257 членове/. Всеки две години палатата на депутатите се обновява, а сенатът - 1/3. Изпълнителната власт - президент и правителство, начело с министър-координатор.

Парична единица:

Аржентинско песо, равно е на 100 сентавос. Има банкноти по 100, 50, 20, 10, 5 и 1 песо. Монетите са по 50, 20, 10, 5 и 1 сентаво. Кредитни карти се приемат само в големите търговски центрове и хотели, в провинцията с тях е почти невъзможно да се плаща. Бакшишите са задължителни, в големите заведения се включват към сметката и са от 5 до 10% от нея.

Население:

Около 81% от населението на Аржентина е с европейски произход. За разлика от повечето латиноамерикански страни, Аржентина има относително малко на брой метиси. Обаче броят на метисите е нарастнал през последните десетилетия в резултат на засилената емиграция, предимно от Парагвай и Боливия. Малък е и броят на местното население, като през 1994 г. конституционните реформи му гарантират определени права, включително право на двуезичие и междукултурно образование.



Правителството на Аржентина дълго време е насърчавало европейската емиграция, като от десетилетия стабилното управление на страната, силните международни връзки и добрите икономически възможности привличат нови жители. От 1850 г. до 1940 г. над 6 милиона души са се преселили в страната. Преобладават испанските и италианските имигранти, както и значителен брой французи, англичани, германци, руснаци, украинци, поляци и сирийци. От 50-те години на 20 век повече от 50 000 азиатци са се преселили в Аржентина предимно от Южна Корея. Обаче след икономическия срив през 2002 година хиляди аржентинци са напуснали страната, връщайки се обратно в Испания, Италия, Германия или други страни извън региона.
През 2005 година населението на Аржентина е 39,537,943 души, даващо на страната средна гъстота от 14 души на км². Повече от една трета от населението живее във или около Буенос Айрес, като 90% от населението живее в градовете.
Населението на Аржентина се радва на нива на доход на глава от населението, урбанизация, образованост и социално благоденствие, които се нареждат сред най-високите в Латинска Америка. Бизнес класата, огромната средна класа и сравнително добре организираната работническа класа, заедно с малка част от местното население и при отсъствието на значителен относителен дял на селячество, различават Аржентина от повечето латиноамерикански общества. Въпреки това в много малко страни населението е толкова ясно разделено на градско и селско. Буенос Айрес прилича на Европейска столица, с широките си булеварди и кафета, и с жителите, които сами се определят като porteños (хора на пристанището), и които са ориентирани повече към Европа и Съединените Щати, отколкото към Аржентина и останалата част от Южна Америка.
С разрастването на индустриалната манифактура, голям брой провинциални работници се премества в Буенос Айрес в търсене на по-добър живот. Тези работници се тъпчат в мухлясали колиби в покрайнините на столицата и живеят в квартали наричани “villas miserias.” В повечето случаи те си намират само нещатна работа.

Език:

Официалният език в Аржентина е испански. Той се говори от почти цялото население на страната. Лунфардо – диалектна смесица между испански и италиански е широко разпространен в Буенос Айрес. Освен него в Аржентина се говорят италиански, английски, корейски, както и няколко местни диалекта.
Религия

Римокатолиците представляват 91% от населението на Аржентина. Юдаизмът, протестантството и няколко други християнски и нехристиянски религии също са разпространени. Въпреки че конституцията гарантира свобода на вероизповеданието, римокатолическата църква винаги се е ползвала с привилегиите на основна. През 1994 г. конституцията отменя изискването президента и вицепрезидента на Аржентина да бъдат римокатолици. Обаче реформата поддържа простото правило, че „федералното правителство трябва да насърчава папската римокатолическа вяра.”



Забележителности:

В страната има всичко — километрични плажове, високи планини, безкрайни пустини, изумителни водопади, огромни мегаполиси и диви, безлюдни простори на Патагония. В Буенос Айрес трябва да се видят Пласа де Майо (площад "Май") с президентския дворец Каса Росада (Розовия дом), катедралата Метрополитан (с гроба на националния герой от войните за независимост Хосе де Сан Мартин), Музеят на естествените науки, Музеят на изящните изкуства, международната художествена галерия, музеят "Фернандес Бланко" (на колониалното изкуство), културният център "Сан Мартин", Националният музей на изкуствата, Музеят на киното, националният исторически музей, многочислени образци на националната архитектура, знаменитият театър "Колон" - център на оперното и балетното изкуство на цяла Южна Америка, булевардът "9 юли" (най-големият търговски район в света). Най-любопитни атракции са "Фиеста гаучо" и "Танго-шоу". Те предлагат запознанство с бита, кухнята, нравите и музиката на гаучосите (аржентинските каубои), както и развлекателен спектакъл с участието на най-добрите изпълнители на танго. Особен интерес представляват колоритното италианско предградие Ла Бока и курортът Мар дел Плата на 400 км южно от Буенос Айрес. Кордоба е вторият по големина град в Аржентина. От архитектурна гледна точка Кордоба в много отношения превъзхожда столицата. Там има прекрасни ансамбли от колониалните времена — старият пазар, католическата катедрала и т.н.
На границата между Аржентина, Бразилия и Парагвай е разположен знаменитият национален парк "Игуасу", заемащ 55 хил. хектара. Паркът е едно от съвременните чудеса на света - 275 водопада, които спускат за 1 секунда 5000 кубически метра вода от височина 70 метра. Там има и хиляди видове екзотични птици, пеперуди, уникална тропическа растителност. Наблизо има руини от стари мисии на йезуитите. Аржентина може да се похвали и с морски, и с планински курорти. Трябва да се отбележи Барилоче, разположен на брега на езерото Науел-Уапи. Местността често е наричана аржентинска Швейцария заради приликите в пейзажа и производството на висококачествен шоколад. Тук са разрешени ловът и риболовът, има игрища за голф и ски писти с влекове и лифтове. Голям морски курорт е Мирамар, на 137 км южно от Мар дел Плата. С особена популярност сред туристите се ползват океанските разходки до нос Хорн, до Антарктида и из Патагония.

Хотели в чужбина
Резервирай онлайн
Хотели в България
Резервирай онлайн
Полети
Изгодни оферти за самолетни биети
в цял свят
Рент-а-кар
Рзервирай изгодно, пътувай удобно