Албания

Вашата оценка 5 от 1 глас
Албания-Този слънчев планински къс, години наред подвластен на законите на тоталитаризма е приютил южноевропейски сговорчив народ. Но новата Албания съчетава в себе си буйната и пълна с очарование сила на Средиземноморието, възхитително гостоприемен народ и зашеметяващ със своята цветна палитра ренесанс в столицата Тирана.

Обща информация:

Площ:
28 748 km² (на 139-то място)
Води: 4,7%
Граници:
Черна Гора, Косово, Република Македония и Гърция
Климат:
Умереноконтинентален
Столица:
Тирана 41°20′ с. ш. 19°48′ и. д. (G)
Официален език:
Албански
Население (оценка, 2009):
4 249 942
Гъстота на нас.:
123 д./km² (на 63-то място)
Валута:
Лек (ALL)
Часова зона:
CET
Лятно време:
CEST
Интернет домейн:
.al
Телефонен код:
355
Официален сайт:
www.e-albania.al



История:

В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от римската провинция Илирик. За първи път понятието "албански" се среща в един от текстовете на "бащата на съвременната география" Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като е част България през IX-XIII век и за кратко е във византийската и сръбската държави, завладяна е от Османската империя през 1478 г.
По време на Балканската война, през 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора. След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само шест месеца след като го е заел. След края на Първата световна война, по силата на Парижкия мирен договор, територията на Албания е разделена между Гърция, Италия и Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в северна Албания, подкрепени от Югославия провъзгляват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу І.
Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение се оглавява от комунистическата партия с лидер Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимални контакти с останалия свят.
До 1990 г., или пет години след смъртта на Ходжа Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.
През 1992 година се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война.
По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година Албания приема близо 500 000 бежанци — етнически албанци от граничещото със страната Косово.
НАТО официално покани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008. На 1 април година по-късно - 2009 г. двете страни официално се присъединиха към Алианса.
През 2009 година Албания официално кандидатства за членство в ЕС.



География:

Релефът на Албания е предимно хълмист и планински. Най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2764 м. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, много от тях труднопроходими. Равнинните местности са сравнително сухи, а почвите там — неплодородни. Земеделието се развива предимно по бреговете на реките. Дрин е най-дългата река в Албания, с дължина 160 километра. Шкумбини се намира в централната част на страната. Други големи реки са Вьоса и Девол. Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има голямо наличие на солни находища.
Освен столицата Тирана, главните градове са Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча, а пример за по-малък град е Кавая.

Климат:

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000—1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.
Средната влажност на въздуха е 60-65% за цялата година.



Население:

Албанците са по-силно кланово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4%, от които католици 16.8%, православни 16.1%, протестанти 0.6%, други християни 0.6%, нерелигиозни са 25.6% (включително материалисти атеисти 9.0% от населението), отчетени са и 0.2% бахайци и др.
След забраната на религиите в 1967 в по-стари нестатистически най-общи оценки на CIA и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се допуска 70% от населението, 20% са православни и 10% — католици.
На преброяването (2004) 98,6% от населението са се назовали етнически за албанци, известни и като арнаути, а за гърци 1,2%.
Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.
Населението с български произход в посочените области (около Охридското езеро) се счита за македонци от Република Македония, което категорично не се приема от България. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.
В Албания албанският е официален език, но се говори и гръцки, български или македонски, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности в Черна гора.



Държавно устройство:

Държавният глава е президент, избиран от Кувенди Популор или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.

Административно деление:

Албания е разделена на 36 общини или рете. Тези общини се групират в области, които са 12 на брой. Столицата Тирана има специален статут.
1.Берат - Берат
2.Дебър - Пешкопия
3. Дуръс - Дуръс
4. Елбасан - Елбасан
5. Фиер - Фиер
6. Аргирокастро - Аргирокастро
7. Корча - Корча
8. Кукъс - Кукъс
9. Лежа - Лежа
10. Шкодра - Шкодра
11. Тирана - Тирана
12. Вльора - Вльора



Икономика:

Албания е аграрна страна и е една от най-бедните държави в Европа. БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа. Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високоправителствени нива и организираната престъпност.
Основният износ на Албания е на хром и от хранително-вкусовата промишленост. Албания почти не изнася, но внася от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите за внос идват от тези помощи и от средствата, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания.
Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания са важен източник на приходи за страната.
Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6 000 на глава от населението — в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% — на промишлеността и 59,5% — на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието — 58%.
По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.
Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.
Хотели в чужбина
Резервирай онлайн
Хотели в България
Резервирай онлайн
Полети
Изгодни оферти за самолетни биети
в цял свят
Рент-а-кар
Рзервирай изгодно, пътувай удобно